„Но защо тогава те така са затруднили запознанството ни с тези спътници?“ — питаха съмняващите се.
„Това ние не знаем — им отговаряха. — Но ще узнаем по-късно. Не трябва да се забравя, че спътниците са били изпратени в епохата, когато на нашата Земя са съществували такива явления като вражда между народите и войни. По всичко личи, че те отдавна и добре познават Земята. А познавайки хората от онова време, те не са искали да ги срещнат с техниката, която би могла да бъде използуване за зло. Например с атомната, която преди сто години не е била известна у нас.“
Това звучеше съвсем правдоподобно.
Но в тесния кръг на специалистите по космонавтика, в кръга на тези, които трябваше на всяка цена да влязат в контакт с разузнавачите, не можеха да пренебрегнат макар и малко вероятната, но възможна хипотеза за „враждебността“. Тя трябваше да бъде взета предвид и беше взета.
Корабът беше оборудван с всички средства за защита от всяка опасност, която можаха да предвидят.
И в уречения ден, паметен за всички хора на Земята, експедицията започна.
* * *Изминаха четиридесет и два часа. Звездолетът „Герман Титов“ — летящата лаборатория на Института по космонавтика, се намираше на орбита, успоредна на най-близкия от Земята спътник разузнавач, като се придържаше на незначително разстояние от него.
Земните обсерватории вече за петнадесети път предаваха, че координатите на кораба и спътника съвпадат, че локаторите ги фиксират на една и съща точка и следователно се намират на една права по „лъча на зрението“ на локационната апаратура.
Но въпреки всичко не можеха да открият спътника.
Многобройните прибори, разположени на един огромен стенд, заемащ по-голямата част от работното помещение на кораба, упорито бездействуваха. Само гравитационният определител или, както го наричаха по-често, гравитометърът, показваше присъствието на значителна маса в пространството, което за простото око изглеждаше съвсем празно.
Несъмнено спътникът се намираше някъде тук, съвсем близо.
За съжаление само показанията на гравитометъра не бяха достатъчни, за да се приближат повече до невидимото тяло. Необходимо беше да бъде открито и от други прибори, които да покажат не само масата, но и точната посока към нея, а също и разстоянието.
Но все още нямаха тези данни.
Спътникът явно не проявяваше желание да се „предаде“ лесно…
Отначало всичко вървеше гладко. Командирът на „Титов“, опитният астролетец Юрий Верьосов, уверено изведе своя кораб на необходимата траектория и използувайки указанията от Земята, както се казва, плътно се „прилепи“ до спътника. Тогава пристигна първото съобщение за съвпадането на координатите. Изглеждаше, че целта е достигната и останалото е просто: да се пришвартоват борд до борд и да започнат изследването на „госта“.
Но само така изглеждаше…
Бавно и внимателно „Титов“ се приближаваше към целта. Никой не знаеше какво очаква хората в непосредствена близост до „чужденеца“, как ще посрещне той земния звездолет, какви средства за „защита“ са монтирали в него неизвестните стопани.
Напълно възможно беше те да са решили при никакви обстоятелства да не позволяват на земните хора да се запознаят с техния разузнавач — не случайно са били взети толкова предпазни мерки.
Само в едно можеха да бъдат напълно уверени: спътникът не е от антивещество!
— Ако ние се приближим много към него той може да се взриви — предположи Стоун. — Не е ли време да изпратим робота?
— Като че ли е рано — отговори Синицин. — Трябва да се приближим повече.
— А кой може да ни каже дали сме близо или далече? — обади се Верьосов.
— Първо, за това говори гравитометърът. Неговите показания още не са достигнали изчислената от нас маса на спътника. Значи той още е далеч. А второ, нали все някога трябва да се събудят и другите прибори. Каквато и защита да е монтирана на спътника, земните локатори я пробиват. Значи, и ние можем да напипаме спътника, ако ще и сто пъти да е невидим. Инфрачервения… — Синицин спря на средата на думата…
Стрелката на гравитометъра рязко се залюля наляво. И почти в същия момент няколко земни обсерватории съобщиха, че на екраните на локаторите спътникът се е отделил, отишъл е напред като е увеличил скоростта.
Неволно възникна мисълта — дали това е случайно?