Но времето минаваше, а всичко беше спокойно. Не се появяваха нито самите спътници, нито радиосигнали, адресирани до тях или идващи от тях.
Членовете на научния съвет на Института по космонавтика бяха на мнение, че причината е в поредното прекъсване на работата на разузнавачите, случайно съвпаднало по време с експедицията на „Титов“. Такива прекъсвания несъмнено е имало и по-рано. Периодичното появяване на спътниците около Земята добре обясняваше факта, че те не са били открити много по-рано.
Но каква е продължителността на тези прекъсвания? Това никой не можеше да знае. Може би предстоеше дълги години да се вземат мерки против неизвестната, а възможно и несъществуваща опасност. И единственото радикално средство беше да се открие базата.
Стремително развиващата се техника предоставяше все нови и нови възможности за търсене. Те незабавно биваха използувани, но всичко беше напразно. Както и преди, недрата на пръстеновидния хребет на кратера Тихо и на съседните му кратери изглеждаха недокосвани от никого.
Но независимо от непрекъснатите неуспехи, убеждението, че базата все пак съществува, не напускаше учените. Многократно проверените изчисления на Муратов и Синицин неопровержимо доказваха, че траекториите на двата спътника при приближаването им към Луната се доближаваха, а в точката, където се намираше кратера Тихо, съвпадаха!
Това не би могло да се случи, ако спътниците бяха заобиколили Луната и бяха продължили по-нататък.
Да повярва в такова „случайно съвпадение“ можеше всеки друг, но не и математик, астроном или физик.
Настойчивото и упорито търсене продължаваше.
Виктор Муратов научаваше за всичко това само от редките си беседи със Синицин по радиофона. Той изцяло беше потънал в своята работа и през тези две години не се занимаваше с нищо друго. Математическите изчисления по проекта на Жан Легерие бяха много трудоемка работа. Мислите за спътниците и техните тайни идваха в главата му съвсем рядко, само след разговорите със Сергей. Хипотезата си за пребиваването на представители на друго човечество на Луната, Виктор отдавна смяташе за несъстоятелна. Имаше прекалено много съображения против нея, а Муратов не се инатеше, щом разбереше грешките си.
Проектът на Легерие престана да бъде проект. Той беше одобрен и премина във фазата на практическа реализация. Изчисленията показаха неговата осъществимост и целесъобразност. Количеството енергия, необходимо за изменението на орбитата на Хермес, щеше да бъде много по-малко, отколкото би било необходимо за едно пътешествие по Слънчевата система със звездолет, да не говорим за това, че от астероида можеха да се правят астрономически наблюдения значително повече, отколкото от кораба. На Хермес имаше възможност да бъде разположена цяла обсерватория.
След няколко месеца сравнително неголемият астероид Хермес, с диаметър километър и половина, трябваше да мине на разстояние само петстотин седемдесет и три хиляди километра от Земята и беше решено да бъде използуван този момент, за да почне невижданото дотогава пътешествие на френския учен.
Според плана на Легерие, приет в Института по космонавтика, на астероида трябваше да бъде спуснат специално предназначеният за астрономически изследвания изкуствен спътник на Земята, построен и изведен в орбита преди двадесет години. В много отношения този спътник беше остарял, но за целите на Легерие беше изключително подходящ. В него имаше всичко и беше необходимо само да се направи малко преоборудване, за да може групата астрономи да прекара многогодишния полет без лишения.
Преустройството вече беше започнало. Не трябваше да се губи време. Именно сега планетите от Слънчевата система се намираха в извънредно удобно положение и новата орбита на Хермес щеше да мине покрай всяка от тях по време само на една обиколка. Следващото такова разположение трябваше да се чака много дълго време.
Заедно с космическата обсерватория към Хермес трябваше да излети и ескадрила от мощни звездолети, с цялата необходима апаратура за преминаването на астероида от старата орбита на нова.
Тъй като Муратов беше направил всички изчисления, предложиха му да приеме ръководството на тази отговорна и изискваща изключителна точност работа.
Предложението беше почетно и Виктор не можа да откаже.
— Насила ставам космонавт — пошегува се той, когато се срещна със Синицин. — И вината за това до голяма степен е твоя.