— Направи ми впечатление само, че тя се държи поразително спокойно. В нейното положение това е неестествено.
— Да, разбира се. Да се намира в чужд свят, сред чужди не само на нея, но и на цялото човечество, към което тя принадлежи, хора и да се държи така — това е неестествено. Вие сте прав. Но мисля, че тук има нещо друго — Легерие развълнувано закрачи по каютата. — Много бих искал да ми докажете, че не съм прав. Ще говоря направо. Не ви ли се струва, че Гианея се държи не спокойно, а високомерно?
Муратов трепна. Това, което каза Легерие, съвпадаше с неговите собствени мисли. На него самия често му се струваше, че в поведението на пришелката се забелязва съзнание за превъзходството й над окръжаващите я, но той се стараеше да не се поддава на впечатлението си.
— Да — отговори той, — забелязвал съм го и не веднъж. Но може би това не е високомерие — за него няма причини — а просто начин на държание, свойствен на тези хора. Те не са земни.
— Възможно е. Ние не ги познаваме. Но при такава пълна външна прилика не само на тялото, но и на дрехите, психиката също би трябвало да бъде сходна. Но да оставим това. Защо тя прие всичките ни грижи за нея, като нещо естествено? Никакви признаци на благодарност. Помните ли, когато Уестън повтори казаната от нея дума „Гийанейа“, като смяташе, че тя означава приветствие, тя гордо, именно гордо вдигна глава и отново повтори същата дума, като показваше себе си. Това беше нейното име. Тя реагира така, като че ли неразбирането я беше оскърбило. Нима земен човек, който за първи път се среща с обитатели на чужд свят, ще се сети най-напред да каже името си? Струва ми се, че именно това е високомерието, съзнанието за собствено превъзходство. Но да допуснем, че при тях така е прието. Когато нашият лекар, изпълнявайки програмата за биологична защита, й предложи да влезе в басейна, тя веднага разбра и безпрекословно изпълни искането. И се съблече, без да чака да излязат присъствуващите, пред всички. Вие ще кажете, че в техния свят няма женска свенливост, че при тях така е прието. Но да съпоставим това с друг факт. Тя се яви пред нас в рокля и кройката на тази рокля съвсем не говореше, че в техния свят отсъствуват такива женски свойства като кокетство и свян. Спомнете си — гърбът е съвсем гол, но прикрит от косата. Това е много характерно. Даже най-суетната жена на Земята няма да се сети да се яви в чужд свят, облечена по такъв начин. Защо тя не беше в костюм на космонавт? Защо счете за нужно да ни се представи „в целия блясък на красотата си“? И след това се съблече пред всички. Тук е уместно да си спомним древността. Римските патрицианки са се събличали пред робите си, защото не са ги смятали за хора.
— Вие изпадате в противоречие — възрази Муратов. — Ако тя не ни смята за равни на нея хора, то тогава защо трябва да ни „поразява“ с „блясъка на красотата си“, както казахте вие?
— Няма никакво противоречие. Точно обратното. Да се яви пред нас не като редови космонавт, а като „господарка“ — ето, според мен, мотивите на нейното поведение.
— Господарка — повтори Муратов. — Нима в свят, където техниката се е развила до нивото на междузвездни полети, могат да се запазят понятията „господар“ и „роб“? Вие се лъжете, Легерие. Всичко това може да се обясни много по-просто, с една дума — обичай. При тях обичаите са такива. Различни от нашите и затова непонятни за нас.
— Ще се радвам, ако това е така. Но за мен е несъмнено, че тяхната психика е родствена на нашата. При такова сходство иначе не би могло да бъде. Представете си, че вие сте на нейно място. Казали сте името си — Виктор. И изведнъж започват да ви наричат например Вико. Нима не бихте ги поправили? А тя? Същият Уестън, а след това и лекарят, се обърнаха към нея, като произнасяха името й „Гианея“ вместо „Гийанейа“. Как постъпи тя? Усмихна се, както искате, но тя се усмихна пренебрежително и не възрази. На нея й е все едно. От низши същества не може да се изисква правилно произношение.
— Увличате се, Легерие. Отчасти съм съгласен с вас. У нея се усеща съзнанието за собствено превъзходство, това е вярно. По всяка вероятност действително притежава това чувство. Но тя няма никакви основания да се отнася с нас като с низши същества. Може би мисли, че ние се затрудняваме да произнесем Гийанейа. Ако на чужда планета ме нарекат Вико, аз не бих изисквал правилно произношение. След като така им е по-лесно, не е ли все едно?
— Всеки факт може да се обясни от различна гледна точка. Но взети заедно, те дават определена картина и нея е трудно да обясним както ни се иска. Ще видим! С течение на времето всичко ще се изясни. Много съжалявам — добави Легерие, като рязко измени темата на разговора, — че няма да присъствувам на нейното пристигане на Земята. Как ще се държи там? Кога излитате?