— Утре. Тоест, след двадесет и четири часа. Все забравям, че при вас няма денонощия. Янсен смята, че през тези два дни Гианея вече достатъчно е свикнала с нашата храна. Между впрочем, не е ли странно, че тя така охотно и без опасения прие предложената й закуска?
— Това е още едно доказателство за правилността на вашата хипотеза, Муратов. Тя принадлежи към онези, които са изпратили разузнавачите. А те познават Земята, атмосферата й, хората, а също и храната ни.
— А освен това не й оставаше нищо друго, ако не искаше да умре от глад — замислено каза Муратов.
10
Радиограмата от Хермес, която известяваше за появяването на Гианея, и за обстоятелствата, които предшествуваха това появяване, както и трябваше да се очаква, развълнува цялото население на земното кълбо.
С огромно нетърпение очакваха завръщането на ескадрилата.
Автоматичните радиостанции на обсерваторията приеха много радиограми от Земята, Марс, Венера — отвсякъде, където имаше хора — приветствуващи Гианея. Цялото човечество е възторг възприе пристигането на първата представителка на чужд разум на Земята!
Посрещането обещаваше да се превърне в грандиозна демонстрация.
Показаха на Гианея купчината радиограми, постараха се с жестове да й обяснят, че всичко това е адресирано до нея, че на Земята я очакват с нетърпение.
Дали тя беше разбрала? На всички им се струваше, че да, разбрала е. Но външно остана равнодушна.
Съобщението, че трябва да излети за Земята, загадъчната пришелка възприе също така равнодушно.
Уестън се зае с обясненията. Върху специално начертаната за нея звездна карта той показа кръгчето, което изобразяваше Хермес, а след това Земята. Тя явно разбра жестовете му. След това инженерът начерта стрела — знак, който всяко мислещо същество, още повече астронавт, би разбрал. Острието на стрелата показваше Земята.
Гианея погледна към Легерие, който стоеше до нея. А след това направи плавен жест с ръка, много изразителен, който можеше да означава само едно: „Да летим нататък!“. Значението на този жест не можеше да се сбърка.
И най-малката дреболия в поведението на гостенката привличаше вниманието. Всички забелязаха, че макар поясненията да даваше Уестън, Гианея се „обръщаше“ изключително към Легерие. Нима тя се бе досетила, че именно той е старши тук? По поведение началникът на експедицията съвсем не се отличаваше от другите. На пръв поглед като че ли нищо не би могло да насочи Гианея към правилната догадка.
И все пак тя явно се бе досетила.
След разговора с Легерие Муратов си спомни за този странен факт. Поведението на Гианея сякаш потвърждаваше думите на френския учен. Гостенката беше принудена да се обръща към някого и тя бе избрала началника на експедицията, като игнорираше всички останали.
„Но как би могла да се досети, че Легерие е началник на експедицията?“ — мислеше Муратов.
Роналд Янсен — астроном, медик и биолог, който изпълняваше задълженията на лекар на Хермес, сериозно се тревожеше за предстоящото пътуване на Гианея до Земята.
— Тук — казваше той — въздухът е чист. В него няма нито един микроб. Но на Земята ги има. Как ще подействуват те върху организма на Гианея? Няма ли да се разболее след пристигането си?
На тази тема се проведе специален разговор със Земята. Там споделиха опасенията на Янсен.
Но какво да се прави? Да я оставят на Хермес беше невъзможно. Нямаше друг изход, освен да я изпратят на Земята.
На пръв поглед изглеждаше — какво толкова ще му мислят?
Никой обаче не искаше да действува без знанието на Гианея. Тя се бе съгласила да лети, но трябваше да й обяснят и каква опасност я заплашва. Може би тя не знае за нея, не подозира, че като стъпи на Земята, ще се подложи на голям риск.
Беше решено на всяка цена да се опитат да разберат мнението на гостенката.
Но как да го направят?
— Нямаме друг път — каза Янсен, — освен да й обясним всичко с помощта на рисунки, схеми и биологични таблици за обмяната на веществата, дишането и т. н. Ако е запозната с биологията, ще разбере, ако не е — няма. Другарят Уестън рисува прекрасно. Ще го помоля да направи няколко рисунки по мое указание. А след това ще опитаме.
— Мисля, че с обясненията трябва да се заемат само двама — каза Легерие, — аз и Янсен. Останалите моля да не присъствуват. Трябва да имаме предвид възможността, че Гианея може да не разбере и да щадим самолюбието й.