Направиха опита в навечерието на излитането.
— А какво ще правим, ако Гианея разбере и се откаже да лети на Земята? — попита Муратов в последния момент, когато Легерие и Янсен се готвеха да отиват при гостенката.
Бяха предоставили на Гианея каютата на един от астрономите и тя почти непрекъснато беше там.
— Ще съобщим на Земята — отговори Легерие. — Но мисля, че тя не може да се откаже. Не е възможно да не разбира, че ние нямаме друг изход.
— Може да се случи така — добави Янсен, — че Гианея ще бъде принудена да се движи на Земята със скафандър. А ще живее в специално помещение с дестилиран въздух.
Муратов поклати глава.
— Тя няма да се съгласи с това.
— Защо да гадаем? — каза Легерие. — Ще се съгласи ли, няма ли да се съгласи. Бъдещето ще покаже! Да вървим, Янсен!
Опитът премина сполучливо. Очевидно Гианея разбра добре графичния език на биологията. Но нито Янсен, нито Легерие разбраха жестовете на гостенката. Съгласна ли е тя да лети към Земята след техните обяснения, или не е?
За да изяснят този въпрос, отново поставиха пред Гианея картата на Уестън. Тя се усмихна и отново повтори същия плавен жест, който всички смятаха, че означава: „Да летим!“
— Ние направихме всичко, което можахме — каза Легерие. — Откарайте я на Земята. Очевидно тя не се страхува от никакво заразяване. Аз ще изпратя подробна радиограма и там ще решат, какво трябва да се прави по-нататък. Не губете време.
— Изглежда, че те познават нашата планета много по-добре, отколкото ние мислехме — отбеляза Муратов.
— Да, по всяка вероятност е така.
Гианея нямаше никакъв багаж. Тя се беше появила на Хермес, пред хората, в чужд свят, облечена така леко, като че ли се намираше не в космоса, а в къщи. Сякаш беше се отбила за малко на гости и смяташе скоро да се върне обратно. Това повече от странно обстоятелство не преставаше да учудва всички и на Хермес, и на Земята. Трудно беше да се предположи, какво би могло да я подтикне към такава постъпка. Тя не можеше да бъде облечена така в космическия кораб. А обяснението на Легерие изглеждаше прекалено фантастично. Тук се криеше тайна, чийто отговор се надяваха да получат впоследствие.
Правеше впечатление, че малките, много изящни, „златни“ пантофки на Гианея са снабдени с магнитни подметки. Това показваше, че обувките, които изглеждаха толкова неподходящи за космически полет, са предназначени именно за условията на безтегловност, тоест за космоса.
Тази висока девойка, цялата в злато, изглеждаше странно сред космонавтите, облечени в тъмни комбинезони. Тя беше по-висока от всички, освен Муратов. Беше стройна и като че ли не ходеше, а се плъзгаше по пода с котешка ловкост и грация. Нейната необикновено гъста коса със синьо-зелен оттенък като тежка маса се спускаше под кръста й, а на тила беше прихваната с шнола във формата на лист или клонче от някакво растение, неизвестно на Земята. Същите „листа“ закриваха и коленете й, които се виждаха изпод късата рокля.
Въздухът в обсерваторията беше нагрят до осемнадесет градуса по Целзий, но по всичко изглеждаше, че на Гианея не й беше студено. Гостенката се отказа от предложения й комбинезон.
Янсен много искаше да измери температурата на тялото й, но Гианея отклони опита на лекаря, отклони го рязко и от земна гледна точка невежливо, като отблъсна ръката му с термометъра.
Тя не позволяваше да се докоснат до нея. По всичко изглеждаше, че ръкостискането не беше прието в нейната родина. Ако някой при среща й протягаше ръка, Гианея правеше крачка назад и вдигаше ръката си до рамото с открита напред длан — жест, с който тя приветствува хората при първата си среща с тях.
„Това е гордост и високомерие“ — казваше Легерие.
„Такива са обичаите в нейната родина“ — възразяваше Муратов.
Кой от тях беше прав, щеше да покаже бъдещето.
Скафандърът, с който Гианея се приземи от своя звездолет, беше изучен внимателно. Той бе много лек, от тънък и гъвкав метал с небесносин цвят. В шлема с квадратна, по-точно кубична форма, нямаше никакви акустични или радиотехнически устройства. Срещу очите имаше прозрачна пластинка, много тясна, опушено-сива, пропускаща малко светлина. И, което беше най-чудно, нямаше никакви резервоари или балони с въздух. Нито вътре, нито отвън. Даже при много внимателно, „икономично“ дишане, почти без движения, в такъв скафандър човек можеше да се намира не повече от десет-дванадесет минути.