— Това отчасти обяснява нейното нетърпеливо чукане — отбеляза Уестън. — Заплашвало я е задушаване. Но как са се решили да я пуснат от кораба без запас от въздух?
Нова труднообяснима загадка!
— Според мен — каза Муратов, — това доказва, че те са знаели, че обсерваторията е населена. Иначе това би било самоубийство.
— Да, много тъмна история — забеляза Легерие. — Колкото повече мисля за това, толкова по-вероятно ми се струва, че Гианея просто е избягала от кораба. Такава версия изяснява много неща. В бързината тя е забравила за запаса от въздух.
— Но корабът спря над самата повърхност на Хермес. Как да се съгласува това с вашата версия? Излиза, че в бягството й е помогнал екипажът на звездолета.
— Те са могли да забележат изкуственото съоръжение на астероида и са се приближила, за да разберат какво е това. А тя е съумяла да се възползува от неочакваното спиране.
— Тогава защо спряха само за една минута?
Легерие сви рамене.
— Тъмна история! — повтори той. Скафандърът беше направен така, че човек можеше да го свали без чужда помощ. Но не и да го облече. Това се изясни, когато дойде време да прехвърлят Гианея във флагманския кораб на ескадрилата.
Наложи се доста да се поизмъчат, докато разберат непознатата конструкция.
От земна гледна точка костюмът на Гианея беше много неудобен. Той не можеше да бъде облечен, в него трябваше да се „влезе“. И никой от земните хора не би могъл да направи това, освен може би някой особено гъвкав акробат.
Гианея с лекота изпълни тази необикновено трудна задача. Тя се плъзна, именно се плъзна в скафандъра с невероятна бързина и ловкост.
Но скафандърът не можеше да бъде направен специално за нея. Той очевидно беше като всички останали скафандри в кораба на гостите. Значи, Гианея не беше изключение сред своя народ. Те всички са гъвкави и ловки като нея.
Сега скафандърът трябваше да бъде херметизиран. А Гианея с нито един жест не се опита да помогне на хората. Тя стоеше и чакаше. Като че ли й беше безразлично дали ще лети за Земята или ще остане на Хермес.
— Упорито същество! — промърмори като внимателно разглеждаше дългите ленти, които висяха в краищата на разрезите на скафандъра. — Бедата е там, че всичко това трябва да се направи колкото е възможно по-бързо. Иначе тя ще се задуши преди да достигне до кораба. Нима не разбира това?
— Може би не знае, какво трябва да се прави със скафандъра — предположи Муратов.
— Ами! Много добре знае, но не иска да ни помогне. Ето, гледай, Виктор! Май че разбрах. Тези ленти трябва да прилепнат към разреза. Иначе не може да бъде.
— Опитай! Ето тук, отстрани.
Догадката на Уестън се оправда. Лентите, които изглеждаха метални, прилепнаха към разреза. При това се чуваше сухо щракане.
Муратов откри едва забележимо удебеление в края на лентите. Той натисна едно от тях. Лентата се отлепи.
— Всичко е ясно — каза той. Ръката в метална ръкавица може да натисне тези издатини. Но да се облече скафандъра самостоятелно не е възможно. Излиза — добави той, като се обърна към Легерие, — че някой е помогнал на Гианея при бягството й.
Астрономът нищо не отговори.
— Най-после! — облекчено въздъхна Уестън, като закрепваше лентата на мястото й. — Така ли е? — обърна се той към Гианея.
Изглежда изразът на лицето му и интонацията на гласа бяха достатъчно красноречиви и Гианея разбра въпроса. Тя кимна с глава.
Уестън закрепи и другите ленти, като остави само една — на шията — между яката на скафандъра и шлема. Нея щеше да постави Муратов, когато всички бъдат готови за излизане. Нито една минута Гианея не трябваше да се намира без достъп на въздух. Корабите от ескадрилата бяха на около шестстотин метра от външната врата на обсерваторията.
Последно кратко прощаване и вътрешната врата се затвори. В камерата останаха Муратов, двама инженери от ескадрилата и Гианея.
Хората бързо облякоха скафандрите си. За да спестят време Легерие реши да пожертвува въздуха от камерата и да отвори външната врата, без да го изпомпва.
Муратов закрепи последната лента. Сега Гианея можеше да диша само от това нищожно количество кислород, което беше останало в скафандъра й.
„А ако сме се излъгали — премина тревожната мисъл, — ако скафандърът не е затворен херметически?“
Нямаше време за мислене.
Условно чукане по вътрешната врата… отваря се външната. В камерата веднага се образува пълен вакуум.
Гианея стоеше спокойно. Всичко бе наред!
Муратов предварително беше решил как да постъпи. Макар че благодарение на почти пълното отсъствие на тежест никак не беше трудно да се катериш по скалите на Хермес, все пак това изискваше някакъв разход на мускулна енергия и следователно на кислород.