Как да се съгласува всичко това с обяснението на Легерие?
Но и да се опровергае не беше лесно. Със своето поведение, ако се възприема то от земна гледна точка, Гианея като че ли потвърждаваше мнението на френския астроном.
От земна гледна точка!
Муратов беше убеден, че именно тук се крие грешката. От гледна точка на Гианея това съвсем не бе така.
Все пак е интересно, как Гианея определя кой от окръжаващите я хора е старши? Не само външно, но и вътрешно у земните хора отдавна вече е изчезнала представата, че един човек може да бъде по-значителен от друг. Нито в поведението, нито в отношението един към друг — в нищо, не се проявяваше и не можеше да се проявява подчинено положение. Всички се държат съвсем еднакво. Само по разговорите можеше да се определи ролята на всеки човек в дадения случай. Но Гианея не би могла да разбира земен език.
Не би могла даже ако наистина принадлежеше към тези, които бяха изпратили към Земята спътниците разузнавачи. Не би могла и в случай, че нейните съплеменници тайно от хората бяха посетили Земята и бяха се запознали със съществуващите езици. Персоналът на астрономическата обсерватория на Хермес и членовете на спомагателната ескадрила говореха на нов език, който се беше появил преди тридесет години и постепенно ставаше общоземен език. Но Гианея не можеше да го знае. През последните петдесет години, и това можеше да се каже с пълна сигурност, никой не е могъл да посети Земята незабелязано. Сега вече съществуваше „Космическата служба“.
Муратов си спомни пристигането на ескадрилата на Земята. Тя кацна там, откъдето беше излетяла — на Пиренейския ракетодрум. Спомни си безкрайните тълпи на посрещаните. Не хиляди, не десетки хиляди — милиони хора се бяха стекли там, за да посрещнат Гианея. Появяването на първия представител на чужд разум на Земята се бе превърнало във всепланетен празник.
Тази грандиозна демонстрация направи огромно впечатление на Муратов и на неговите спътници.
А на Гианея?…
От първото си появяване на прага на входната камера на обсерваторията и до приземяването на флагманския звездолет на Земята Гианея не прояви никакъв интерес към окръжаващата я среда. Равнодушие, граничещо с апатия личеше във всяко движение, във всеки поглед. През седемте денонощия на своето пребиваване сред хората тя беше направила само четири активни жеста: беше отблъснала ръката на Янсен, когато той искаше да измери температурата на тялото й, отстрани помощта на Муратов в камерата на звездолета и още два пъти плавно махна с ръка, сякаш искаше да каже: „Да летим!“
Към този кратък списък можеше да се прибави и приветствието — повдигането на отворената длан към рамото.
И нищо друго!
Със същия жест Гианея отговори на приветствието на посрещачите, когато излезе от кораба под небето на Земята.
Съдейки по очевидната младост на Гианея, можеше да се предположи, че тя за първи път отива в друг свят, за първи път вижда други хора и друга природа.
И ни най-малък признак на вълнение!
Това беше неестествено.
След дълги съмнения, обсъждания, спорове учените решиха да не изолират Гианея от атмосферата на Земята. Затварянето в скафандър би създало прекалено много неудобства на гостенката. Ако все пак се разболееше, щяха да я излекуват. Вече не съществуваше микроб, срещу който да няма сигурни средства. А самата Гианея очевидно не се страхуваше от заразяване.
И девойката от друг свят се яви пред хората „с целия блясък на красотата си“, както казваше Легерие — облечена от глава до пети в „злато“, с разпуснати синьо-черни коси, с ясно забележим зеленикав оттенък на кожата.
Екраните, поставени навсякъде, на много километри от ракетодрума, я показваха на посрещачите.
Всички знаеха колко необикновено е облечена гостенката от космоса. И все пак появяването на този тъй странен „космонавт“ предизвика възглас на учудване, който прозвуча като гръм.
Муратов внимателно следеше Гианея. В отсъствието на Легерие той беше единственият човек, който можеше макар и отчасти да съди по израза на лицето й за нейните чувства.
Гианея изглеждаше спокойна и равнодушна, както винаги. На горното стъпало на стълбата тя се спря, бавно повдигна ръка към рамото си и също така бавно я спусна. Погледът на Гианея беше насочен право пред нея. Тя даже не погледна към огромния кръг от посрещачи.
След това очите й се сведоха.
Долу я чакаха учени, работници от космическата служба, няколко оператора от телевизионната хроника и журналисти.