В този миг Муратов забеляза това, което впоследствие бе послужило като тема за дълги и безплодни дискусии, безбройни догадки и предположения.
По лицето на Гианея премина тръпка, очите й се разшириха. Но само за един миг. Тя веднага прие обичайния си невъзмутим вид.
Но Муратов не се бе излъгал. Обективите на фотоапаратите и телекамерите бяха зафиксирали същото, което бе видял и той.
Беше готов да се закълне, че Гианея бе поразена от нещо, че очакванията й са били други.
Нещо повече! Изведнъж той видя и разбра, че пред него е друга Гианея, че целият й облик, изразът на лицето й рязко са се изменили, че през тези седем денонощия Гианея се е намирала в състояние на напрегнато очакване и че едва сега това напрежение я е напуснало и тя се е успокоила.
Не би могъл да сгреши!
Това, което той и неговите другари бяха приемали за обикновено лице на Гианея, е било маска. Едва сега бе видял истинското й лице.
Той беше развълнуван от спокойствието, което се бе разляло по лицето на гостенката и като с вълшебна пръчка бе изтрило неподвижността и твърдостта на чертите й.
Каква можеше да бъде причината за тази промяна? Радушното посрещане? Но на Хермес още от първия момент Гианея бе приета като приятел.
„Отново загадка!“ — помисли Муратов с неволно чувство на раздразнение — той органически не понасяше загадките.
Хенри Стоун се приближи до Гианея и протегна ръка.
И отново загадка!
Гианея не отстъпи, както правеше преди в такива случаи. Тя подаде на председателя на научния съвет на Института по космонавтика ръката си с дълги, гъвкави пръсти, на края на всеки от които като изумруд блестеше зелен нокът. Подаде я, но не отговори на ръкостискането.
Това не учуди никого. Ръкостискането не би могло да бъде обичай във всички светове. В родината на Гианея то очевидно не беше познато.
След Стоун към нея се приближиха две девойки. Муратов с учудване позна в едната от тях своята по-малка сестра. Но веднага разбра с каква цел беше тук. Марина беше сътрудник на Института по лингвистика; нейната спътница сигурно също беше лингвистка. По всяка вероятност бе взето решение веднага да запознаят Гианея с момичетата, за да могат те да изучат нейния език и да се опитат да научат гостенката на земен.
Марина се приближи първа. Тя вдигна ръце, за да прегърне девойката от другия свят.
Гианея се отстрани.
„Пак!“ — помисли Муратов. — Пак Гианея удостои с честта да се докосне до ръката й старшият от присъствуващите. Наистина, сега не бе трудно да го познае.
* * *Спомените на Муратов бяха прекъснати от спирането на експреса. На тази гара той трябваше да слезе.
Но вечерта, когато лежеше в леглото, той отново се върна към мислите си за миналото.
Веднъж потънал в спомени, той изпитваше настойчива потребност да си спомни всичко до край. По-точно не да си спомни — той никога не беше забравял събитията от тези дни — а отново да преживее всички мисли, съмнения и чувства, които беше възбудила в него Гианея.
След три дни те ще се срещнат, след три дни той отново ще види загадъчната пришелка, отново отблизо ще се докосне до обкръжаващата я тайна, която през тези година и половина ни най-малко не се бе прояснила.
Сега той вече можеше да разговаря с нея. Наистина, само за най-обикновени неща. Но и това не беше малко. Тези думи, които бяха на негово разположение, можеха да дадат резултат, ако се използуват както трябва.
Муратов не се съмняваше в това, че Гианея ще разговаря с него не така, както с останалите. Може би по-откровено. Ненапразно няколко пъти гостенката беше проявявала желание да се срещне с този, който я бе доставил на Земята — тя не знаеше името му.
Всички казват, че между Марина и Гианея съществува външно сходство, а той още повече прилича на гостенката на Земята. Може би точно в това се крие причината за явната симпатия на Гианея към своята преводачка, нейното настойчиво желание да се срещне с него самия? В такъв случай има много повече шансове Гианея да отговори на въпросите му.
За това време пришелката се беше изменила много. И то към по-добро. Тя беше станала забележимо по-общителна, не странеше от хората, охотно подаваше ръка на тези, които не будеха в нея неразбираема антипатия, като например хората с нисък ръст, които тя не понасяше. Беше станала по-подвижна, по-жива, с желание участвуваше в спортни игри, постепенно започваше да се интересува от живота на Земята. Сега Легерие не би я нарекъл горда и високомерна.
Но както и преди тя мълчеше за всичко, което се отнасяше до нейното минало и историята на появяването й на Хермес…