Именно в това се криеше причината, поради която Муратов избягваше да се среща с нея.
Тогава, скоро след пристигането на Земята, Муратов се раздели с Гианея. Пък и какво можеше да прави, ако остане с нея? Той се върна към своите обичайни занимания. Но през тази година и половина не го напускаше интересът към необикновеното събитие, в което бе изиграл толкова голяма роля. Той внимателно следеше всичко, което се отнасяше до Гианея, знаеше какво прави гостенката даже по-добре от другите хора. Нали неговата сестра винаги беше с Гианея и често разговаряше с брат си по радиофона.
На следващия ден след пристигането си Гианея успя да обясни на Марина, че иска да смени дрехите си — помоли да й направят същата рокля, каквато носеше, но бяла.
Желанието й беше изпълнено веднага.
Оттогава гостенката постоянно ходеше в бяло. Нито веднъж тя не облече своята златна рокля, но внимателно я пазеше и навсякъде я носеше със себе си.
Муратов записа този факт във вече доста дългия списък на загадките, които Гианея беше поставила пред земните хора.
Какво бе това? Каква беше причината? Защо гостенката така внезапно и бързо се беше разделила със златната си рокля? Дали случайно бе избрала белия цвят?
Дали това нямаше връзка с необяснимата промяна, която бе настъпила с Гианея, след слизането й от кораба?
Ставаше ясно, че появяването на Гианея на Хермес в златно облекло не беше случайно. Това имаше някакъв смисъл. Какъв? Не можеше да се разбере, без да се познават обичаите и традициите, съществуващи в неизвестния свят, откъдето се бе появила Гианея.
В един от разговорите си по радиофона Марина каза на брат си, че белият цвят много прилича на Гианея.
— На слънцето — каза тя, — той прави зеленикавия оттенък на кожата й почти незабележим. Тя става кафява, като от загар.
— И ти предполагаш, че Гианея е направила това само за да скрие зеленината? — попита Муратов.
— Струва ми се, че е именно така — отговори Марина. — Не забравяй, че тя е жена.
Муратов се засмя. Толкова просто обяснение му изглеждаше съвсем неправдоподобно. Гианея бе свикнала със зеления оттенък на кожата си, това е обикновен цвят, свойствен на всички хора в нейната родина. Защо може да й изглежда толкова некрасив, че да се старае да го скрие?
Не, тук имаше нещо друго!
Възможната връзка на Гианея с тези, които бяха изпратили спътниците разузнавачи към Земята, продължаваше да интересува не само Муратов, но и цялата „Космическа служба“. Спътниците все още не се появяваха. Ако те бяха заминали за поредния отдих, то той продължаваше вече почти четири години. Шестата лунна експедиция беше последна. Бе признато за нерационална загуба на сили да се търси това, което може би не съществува.
Ако Гианея действително е сънародничка на „стопаните“, то само тя би могла да вдигне завесата от космическата тайна.
Втора част
1
Колкото и да уважаваше събеседника си, Муратов не можа да се сдържи и да не се засмее. Обиденото и недоумяващо лице на Болотников, съвсем детската, жална нотка, прозвучала в гласа му, бяха комични.
— Така си и знаех — промърмори професорът. — Всички се смеят. А за мен тук няма нищо смешно.
— Извинете — отговори Муратов, — аз не исках да ви обидя. Но трябва да се съгласите, че всичко това е не само непонятно, но и малко смешно. Такива капризи на възрастен човек, още повече космонавт, са просто неуместни. Но нищо, това е поправимо.
— Не ви разбирам.
— Просто никой досега не е говорил с Гианея на тази тема. Трябва да й се обясни, че напразно обижда хората. Изглежда тя самата не се сеща за това. Ще се постарая да говоря с нея.
— Мислите ли, че ще се вслуша в думите ви?
— Надявам се.
— А пък аз се съмнявам. Антипатията на Гианея към ниските хора сигурно има някаква причина. Това не е каприз, както се изразихте вие, а нещо съвсем друго, по-дълбоко и силно. Това е в кръвта й.
— Именно. И трябва да й се каже, че се намира на Земята, а не в родината си. Тя трябва да разбере, че земните хора, били те високи или ниски са равностойни. И че не трябва да пренася на Земята обичаите… — Муратов изведнъж спря. — Чакайте — каза той. — От този факт може да се направи интересен извод. Как никой не се е сетил за това? Ако всички сънародници на Гианея имат същия ръст като нейния, то откъде би могла да възникне тази антипатия?
— Вие благоволихте да се изразите съвсем правилно — каза Болотников. — Аз също много съм мислил за това. Съвсем ясно е, че населението на нейната планета се дели на два различни типа: високи и ниски. И тези, които имат висок ръст се отнасят презрително към ниските. Може би ниските са диваци.