— Диваци? На планета, където техниката е развита до нивото на междупланетните полети?
— Какво от това? Моля да ме извините, но вие не сте логичен. А нима у нас, на Земята, техниката е на ниско ниво? Нима у нас няма народи, които едва сега се приобщават към културата? А в Южна Америка, а в Австралия, а на тихоокеанските острови?
— Но ние не ги презираме.
— Там е работата. Именно тук е разликата.
— Да — замислено каза Муратов. — Ако вие сте прав, Николай… извинете, Николай Адамович, то вашите думи навяват неприятни мисли.
Болотников кимна с глава.
— Да — каза той, — много неприятни. Презрението, а поведението на Гианея по отношение на такива като мен не може да се квалифицира по друг начин, освен с думата „презрение“, може да възникне само от съзнанието за превъзходство. Причините за поведението на Гианея могат да се обяснят с това, че на тяхната планета съществува разделение на обществото на господари и роби.
„Да се яви пред нас като господарка — ето нейната цел“ — спомни си Муратов думите на Легерие.
— Не е ли много силно казано? — нерешително попита той, като в душата си се съгласяваше с извода на професора.
— Бих се радвал, ако греша — отговори Болотников.
„Легерие има висок ръст — мислеше Муратов, — а аз съм още по-висок. Стоун е много висок, Марина е много по-висока от средния женски ръст. Всички, които Гианея удостоява със своето внимание, са еднакви в това отношение. Нима Болотников е прав? Но това би било страшно! В такъв случай самата Гианея е дивачка“.
— Робовладелски строй и космически полети — каза той гласно, — това е несъвместимо! Но във вашите думи несъмнено има нещо вярно. Струва ми се, че работата е много по-сложна и деликатна. Има защо да се помисли по този въпрос.
— Помислете — добродушно отговори професорът, — това винаги е полезно.
* * *Муратов пристигна в Полтава сутринта, в деня на кацането на Шестата лунна експедиция, като закъсня с един ден от набелязания от самия него срок. Той искаше да посрещне експедицията, защото в състава й влизаше и Сергей, а Муратов отдавна не беше виждал приятеля си и му бе домъчняло за него.
Верен на обещанието си, той веднага потърси Болотников, който много се зарадва.
На въпроса, дали се е запознал с Гианея, професорът обидено отговори, че Марина е направила опит да ги запознае, но Гианея се обърнала с гръб и даже не отговорила на поздрава му. Обиденият Болотников веднага се отдръпнал от нея.
Той беше много нисък на ръст и странната антипатия на Гианея се бе проявила в целия си „блясък“.
Такова упорито „невъзпитание“ беше трудно обяснимо, още повече, че във всичко останало Гианея бе много скромна и вежлива. Тя вече година и половина се намираше на Земята и отдавна можеше да разбере, че тук няма „господари“ и „роби“. За това се изискваше елементарна, най-повърхностна наблюдателност.
И все пак!..
След като се раздели с Болотников Муратов тръгна към дома, където се бяха настанили Марина и Гианея. Не беше трудно да намери този дом — целият град знаеше, къде е отседнала гостенката от космоса.
Муратов се приближи до вратата не без вълнение. Как ще го посрещне Гианея? Може би тя се е обидила от упоритото му нежелание да се срещне с нея? И наистина, нямаше никакви причини, които биха могли да оправдаят упоритостта му. Гианея беше свикнала с това, желанията й да се изпълняват веднага.
Той почука, тъй като никъде не видя бутон за звънец. Но отговор не последва. Като почака малко, Муратов бутна вратата и влезе.
В къщата нямаше никого.
В столовата той видя следи от закуска. Очевидно и двете момичета бяха бързали. Имаше и бележка, написана с ръката на Марина.
Муратов прочете:
Мили Витя,
Ако минеш покрай къщи и не ни намериш, ние сме заминали за Селена. Гианея иска да види града. Ще се видим на ракетодрума.
Подпис нямаше.
Муратов с досада хвърли бележката. Искаше му се първият разговор с Гианея да бъде без свидетели, а на ракетодрума, в тълпата…
— Ако минеш, ние сме заминали — ядосано повтори той думите от бележката. — И това ми било лингвистка!
Добре познатият навик на сестра му, която пишеше писма сякаш напук на граматичните правила, този път, кой знае защо, го ядоса.
Той излезе от къщата. Измина няколко крачки, спря и… се върна обратно.
Както често се случва, изведнъж си спомни, че бе видял на масата не само бележката на сестра си, но и някаква рисунка, която тогава не привлече вниманието му, а сега внезапно изникна в паметта му. Нещо много познато имаше в тази рисунка.