Марина не беше славолюбива и фактът, че като се сближи с Гианея, тя самата ще привлече вниманието на цялото земно население, не повлия на решението й. Тя просто не мислеше за това.
Най-малко Марина се интересуваше от тайнствеността на Гианея, от дългата редица загадки, свързани с нея. Тя беше уверена, че тайните сами ще се разкрият, веднага след като гостенката свикне със Земята и хората, и получи възможност да говори свободно с тях.
И Муратова разбираше задачата си именно така — да помогне на гостенката да свикне.
Никой не се съмняваше в активната помощ на Гианея. Човек, който е дошъл на чужда планета, не би могъл да се държи по друг начин.
Но очакванията не се оправдаха.
Малко време беше необходимо, за да стане ясно на всички, че задачата не е толкова проста. Гианея отказа да изучи земен език и не изказваше особено желание да запознае Муратова със своя.
Отначало работите вървяха като че ли гладко. Гостенката имаше нужда от това да бъде разбрана. Езикът, на който тя говореше, беше звучен, изглеждаше лесен, думите се запомняха бързо. Група сътрудници на Института по лингвистика и самата Муратова смятаха, че и по-нататък няма да има никакви трудности.
Но колкото повече време минаваше, толкова по-неохотно Гианея разширяваше речника си. Ставаше очевидно, че тя иска да се ограничи в рамките на битовите разговори, които бяха необходими на самата нея — не повече.
Но и това, което вече знаеха, смущаваше лингвистите. Чувствуваше се, че Гианея опростява фразите, а Муратова беше принудена да произнася думите без граматични връзки. Гианея можеше да разбира такава реч, но това не беше изучаване на език.
Високата култура на народа към когото принадлежеше Гианея, изключваше възможността за „беден“ речник. Нейният език безусловно беше богат и обширен, а простотата — лъжлива.
Когато окончателно се убедиха, че не могат да разчитат на помощта на Гианея, беше решено да продължат изучаването на езика без знанието й. Живеейки на Земята и общувайки с хората, даже само с Муратова, гостенката неволно произнасяше нови думи и фрази. Запомняха ги и ги дешифрираха. Помощник на прекрасната памет на Марина стана магнитофонът. Малкият портативен апарат, за съществуването на който Гианея не знаеше, я съпровождаше навсякъде. Записите отиваха в електронния мозък на Института по лингвистика и тайната на чуждия език бавно, но системно се разкриваше.
Марина запомняше всичко. Но съвсем внимателно и строго постепенно разширяваше набелязаните от Гианея рамки на беседите им. Страхуваше се да не „изплаши“ гостенката. И изглеждаше, че девойката от чуждия свят не забелязваше, че приятелката й говори все по-свободно и правилно.
Марина знаеше, че се харесва на Гианея, че гостенката й симпатизира. Беше много важно да укрепи и развие дружеските отношения. Всички надежди на учените да разкрият загадката на появяването на Гианея се крепяха на това.
Марина трябваше да работи сама. Другата лингвистка, „прикрепена“ към Гианея, още на следващия ден, след пристигането на гостенката на Земята, бе принудена да се отстрани.
Научният съвет се беше постарал да предвиди всичко, дори външността, но никой не можеше да допусне, че ниският ръст ще се окаже неприемлив за Гианея.
Да привлекат към работа друга девойка се оказа невъзможно — нямаше нито една подходяща кандидатура.
Но Муратова се справяше добре и сама.
През изминалата година и половина тя нито веднъж не съжали, че се е свързала с Гианея, нито веднъж между тях „не мина черна котка“. Гостенката имаше добър характер и с всеки изминат ден той ставаше все по-приветлив. Изчезнаха, останаха в миналото натегнатостта, студенината в отношенията и тази непонятна, но несъмнена напрегнатост, така явни през първите месеци. Сега Гианея беше „обикновена“ девойка. Винаги жизнена, много подвижна, обичаща спорта и спортните игри /които усвояваше с поразителна лекота/, рисуването и музиката, в последно време тя даже се шегуваше насаме с приятелката си.
Какво точно рисуваше в албумите си оставаше тайна. Марина рядко виждаше тези рисунки. А това, което Гианея й показваше, винаги бяха земни пейзажи или портрети на Марина. Няколкото бюста, направени с голямо майсторство, които изобразяваха или Марина, или самата нея, Гианея унищожи веднага.