Тя даже не се опитваше да се научи да свири на някакъв музикален инструмент, но с удоволствие слушаше Марина.
Понякога гостенката пееше странни за земния слух мелодии без акомпанимент и поразяваше всички, които я чуваха, с красотата на звука и невероятната широта на диапазона на гласа си.
Тези песни, записани на магнитофон, бяха главната „храна“ за електронния мозък, в тях имаше много нови думи и словосъчетания.
Марина беше убедена, че Гианея е много млада, но все не й се удаваше да изясни този толкова прост въпрос. Винаги, когато я питаха за това, Гианея с непонятна упоритост мълчеше.
Начинът, по който гостенката игнорираше някои въпроси, като че ли не беше ги чула, никога не дразнеше Муратова и не предизвикваше желанието на всяка цена да получи отговор. Тя винаги помнеше, че независимо от поразителната прилика със земните хора, пред нея се намира човек от друг свят с други навици и разбирания. И се правеше, че не намира нищо особено в мълчанието на Гианея и го приема като напълно естествено.
Тази тактика беше съвсем правилна.
— Когато ябълката узрее, тя сама пада — казваха учените. — Трябва да дадем на Гианея време да „узрее“. И тогава сама ще заговори.
И Гианея забележимо „узряваше“. Тя все по-рядко мълчеше. Неохотно, но отговаряше. Изпълнявайки получените указания, Марина никога не задаваше въпроси, на които по-рано Гианея не е искала да отговори.
Между двете момичета съществуваше пълно съгласие и външно — пълно разбирателство.
Всички мислеха, че Гианея се отнася равнодушно към Земята, че животът на Земята никак не я интересува. Но Марина виждаше и с всеки изминат ден все по-ясно, че това съвсем не е така.
Тя вече добре разбираше оттенъците в израза на лицето и очите на гостенката. И постепенно се убеждаваше, че Гианея просто крие от хората интереса си към Земята и по някаква, известна само на нея причина си слага маска на равнодушие.
За година и половина Гианея обиколи цялата Земя. Тя видя всичко най-красиво, величествено и грандиозно на планетата, създадено от природата или от човека. И изглеждаше, че всичко това не й прави никакво впечатление. Никъде не се задържаше дълго, не се любуваше на произведенията на изкуството или на красотата на природата така, както това правеха хората. Гледаше една минута, най-много две и се обръщаше.
Но когато, няколко месеца след завръщането им от Северна Америка, Марина видя нарисувания от Гианея изглед от Ниагарския водопад, разбра, че за нейната приятелка един мимолетен поглед е достатъчен, за да запомни завинаги видяното. На рисунката беше предадена с най-малки подробности величествената картина падащата вода. Сякаш в мозъка на Гианея бе запечатана снимката на водопада.
Това се случваше много пъти. Гианея не забравяше нищо.
Не, това не беше равнодушие!
Тогава може би външното безразличие към всичко е свойство на нейните сънародници, своеобразна традиция, задължителна форма на поведение, продиктувана от обичаите?
Можеше да бъде и така, но Марина не искаше да вярва в това. Струваше й се, че все пак Гианея се „прави“ на равнодушна, преструва се, че Земята не я интересува.
Защо й бе нужно това?
Постепенно в душата на Марина се появяваше и крепнеше убеждението, че космическата гостенка е склонна към лицемерие.
И ето, че съвсем неотдавна се случи нещо, което дълбоко развълнува всички и още повече убеди Муратова, че Гианея се преструва.
Когато стояха до платното на кълбекса, по пътя към Полтава, неочаквано Гианея зададе въпрос, който показа съвсем ясно, че тя крие от хората не само своето минало, но и настоящето си.
Откъде би могла да узнае Гианея, че Марина има брат? Нещо повече, тя знаеше, че профилът на пътя на кълбекса е проектиран от Виктор Муратов!
Гианея приказваше само с Марина. Всичко, което тя говореше на другите и това, което й казваха, превеждаше Марина. Ако гостенката, не знаеше нито един земен език, тя по никакъв начин не би могла да разбере за съществуването на Виктор Муратов.
Но изведнъж се оказа, че това й е известно. И не само това.
Новината беше много важна и водеше след себе си съвсем непредвидени последствия.
Случайно ли беше казала това Гианея? Или нарочно е поискала да покаже на хората своята осведоменост?
Този изключително важен въпрос трябваше да бъде решен от научния съвет на Института по космонавтика, който от самото начало се занимаваше с въпросите, свързани с гостенката от космоса.