Случайно или нарочно, но Гианея показа, че знае някакъв земен език. От този факт можеше да се направи извод, че старите подозрения са основателни и Гианея наистина принадлежи към тези, които са изпратили спътниците разузнавачи към Земята. И ако това е така, то ставаше очевидно и друго: нейните сънародници са били на Земята. Но всичко можеше да бъде обяснено по-просто: Гианея сама, без ничия помощ е изучила земен език и може да чете.
Много важно беше да се изясни какъв именно език знае.
С този въпрос се обърнаха към Муратова.
На Земята съществуваха много езици. Общопланетният едва сега навлизаше. Вестниците и списанията, радио-телевизионните програми сравнително рядко използуваха новия език. Във всяка местност /по-рано те се наричаха държави/ говореха на старите. Изчезнаха границите, постепенно се заличаваха националните различия, културата и цивилизацията бяха общи, но до пълното сливане на човечеството в единно семейство, говорещо на един език, беше все още далеч.
Гианея обичаше да разглежда списания и й ги носеха отвсякъде, от всички местности, на всички езици. Добре беше, че девойката поне в това проявяваше някакъв интерес към живота на Земята. Мислеха, че я интересуват само илюстрациите, които нямаха езикови различия.
Сега възникна въпросът: кои списания Гианея предпочита?
Муратова не можа да отговори. Тя никога не беше обръщала внимание какво списание разглежда нейната приятелка, още по-малко, на какъв език е това списание. А да си спомни сега? Не, не можеше да си спомни.
Тогава решиха да научат отговора по друг начин.
Гианея знаеше, че човекът, който е предложил новата форма за линията на кълбекса, е брат на нейната спътница. Значи, в някое от списанията минали през ръцете й, е била напечатана съответна статия. Не беше трудно да разберат кои списания е получавала Гианея.
И необходимата статия скоро беше открита. В нея се говореше за кълбекса и се споменаваше, че Виктор Муратов е роден брат на Марина Муратова, приятелка и преводачка на Гианея.
Списанието беше на испански език.
Новината се разпространи по цялата планета. За да не може Гианея случайно да прочете за това, испанските вестници и списания не публикуваха нищо. Ако гостенката от космоса е казала това случайно, без да забележи, не трябваше да й се показва, че тайната й е открита.
В Института по лингвистика въздъхнаха с облекчение. Там отдавна бяха забелязали в звученето на думите, в построяването на фразите на езика на Гианея прилика с някой от романските езици на Земята. Вече не можеше да има никакво съмнение. Колкото и странно съвпадение да изглеждаше това, но хората от неизвестната планета (може би не всички), а само част, към която принадлежеше и Гианея/ говорят на език, много сходен с испанския.
Тази втора новина беше още по-сензационна от първата.
Много неща станаха ясни. Гианея не би могла „случайно“ да изучи точно този език, който най-много прилича на нейния роден. Тя го е знаела и по-рано, преди да се появи сред хората!
И оттук, естествено произтичаше друг извод. Гианея и стопаните на спътниците разузнавачи принадлежат към един и същ народ! Догадката стана истина.
Хората бяха сигурни, че никога същества от друг свят не са посещавали Земята. Това се оказа грешка. Неизвестно кога, но сънародниците на Гианея са били на Земята и то доста продължително време. Те са успели да научат земен език. Защо именно испански? Просто защото този език е бил най-лесен за тях.
Но може би е имало и други причини. Испански език се говори не само на Пиренейския полуостров. В Мексико, републиките на Централна Америка, на Антилските острови, в цяла Южна Америка с изключение на Бразилия, говорят на испански. Космическият кораб на пришелците е могъл да кацне именно там. Тогава сходството на техния език с езика на земните хора се е оказало просто щастлива случайност.
С голяма доза вероятност би могло да се предположи, че „гостите“ са долетели на Земята много отдавна. Ако това се беше случило през последните векове, те не биха останали незабелязани. А например по времето на император Карл Пети огромни пространства от Южно-американския континент са били необитаеми. Корабът би могъл лесно да се приземи, незабелязано за хорските погледи. Пришелците, смесвайки се с населението на редките градове и села, са могли да разберат всичко, което им е било необходимо и също така незабелязано да напуснат Земята.
С какво биха могли да привлекат вниманието към себе си хора като Гианея? Със зеленикавия оттенък на кожата си? Той лесно би могъл да се скрие с помощта на грим или силен загар. С необикновената форма на очите? Възможно е да са обърнали внимание на това, но то не е толкова забележим признак, за да порази въображението или да събуди някакви подозрения у хора, които даже не биха могли да се сетят за съществуването на друг свят.