Подобна дреболия, дори да беше им направила впечатление, не би могла да се запомни и да влезе в историята.
Така неочаквано се разкри една от тайните, които окръжаваха Гианея.
Марина Муратова знаеше добре испански език. Сега тя разбра защо толкова лесно е усвоявала думите от езика на Гианея.
И по-нататъшното му изучаване трябваше да върви още по-леко.
Изкушението внезапно да заговори с Гианея на испански, за да я изненада, беше голямо, но посъветваха Марина да не прави това. Все пак, ако гостенката е задала въпроса не нарочно, а случайно, най-добре беше да се направи, че нищо не е забелязала. А ако е нарочно, то още повече не трябваше да се форсират събитията. Нека Гианея реши сама, кога трябва да заговори с „пълен глас“. След като веднъж е започнала, тя ще продължи и по-нататък. Марина трябваше внимателно да следи какви статии от испанските списания чете Гианея, да изясни до каква степен владее този език, какво най-много я интересува. Посъветваха редакциите на испанските списания да поместват колкото е възможно по-често материали за спътниците разузнавачи и още веднъж да повторят цялата полемика, разгърнала се преди три години по повод въпроса за тяхното местонахождение.
Никой не се съмняваше, че Гианея, дори и да знае, ще мълчи. Но може би тя ще се заинтересува от догадките на хората и случайно ще каже някоя фраза, която ще внесе поне малко светлина в мрака на тайната.
Кой можеше да се досети, че всички тези хитрини не са нужни и че въпросът, който така силно интересува всички, твърде скоро и неочаквано ще се изясни.
3
През тези дни Виктор Муратов беше много зает и нищо не знаеше за новината, която бе развълнувала цялата Земя. Той спешно беше извикан в един от изчислителните центрове, свързани с експедицията на Жан Легерие и контролиращи движението на Хермес.
Беше възникнало непредвидено усложнение. По пътя си астероидът се беше срещнал с тялото на още неизвестна малка планета. Локаторната апаратура и гравитометрите своевременно бяха предупредили за срещата и бяха успели да избегнат катастрофалното сблъскване. Но траекторията на Хермес беше изменена. Трябваше да се дадат указания на Уестън каква реапаратура и за колко време да се пусне в ход, за да се поправи курсът.
Легерие и Уестън бяха пресметнали корекциите и ги съобщиха на Земята. Те съвпаднаха с изчисленията, направени в електронноизчислителния център. Сега беше необходима четвърта, окончателна проверка. Отдавна беше станало традиция, при подобни случаи, пресмятанията да се правят четири пъти.
Както винаги, потънал в работа, Муратов беше изключил всичко от съзнанието си.
А когато работата беше завършена (за четвърти път беше получен един и същ резултат), вече имаше много малко време и Муратов спешно тръгна за Полтава.
Той би могъл да узнае всичко от Болотников, но техният разговор още от самото начало прие друго направление. И когато тръгна за Селена, за да се срещне там с Гианея, Муратов даже не подозираше, че плановете му ще се изменят от ново и много съществено обстоятелство.
И то именно за него.
Испанският език беше почти роден за Виктор. Неговите родители имаха руски произход, но бяха живели много години в Испания, където баща му работеше в геоложка експедиция, а майка му, архитект, в строителството на гигантския детски град на южния бряг на Пиренейския полуостров.
Виктор бе роден и прекара първите години от своя живот в Алмерия. Там завърши и началното училище.
Ако той знаеше за световната сензация, щеше да разбере защо езикът на Гианея му се струва познат. Само преди четири дни той бе говорил за това с Болотников във вагона на кълбекса.
Но Муратов не знаеше нищо.
Селена го порази със своите размери. Тя беше значително по-голяма от Полтава, макар да се смяташе за предградие. Градът бе израснал за пет години върху празно място с приказна бързина. Къщите, улиците, даже градините и парковете изглеждаха някак си особено чисти, свежи, „новички“. Чувствуваше се единният архитектурен замисъл на целия град. Грандиозността на идеите и труда, вложени в този град, правеха силно впечатление.
Муратов, разбира се, знаеше за огромния размах на работите, които се провеждаха по цялата планета, за стотиците нови градове, за хилядите по-малки населени пунктове, снабдени с всички удобства, за безбройните научни и технически центрове. Човечеството се стремеше колкото е възможно по-бързо да приключи със стария живот, да приспособи своята планета към новите, постоянно растящи изисквания на комунистическия строй.