— Какво е станало? — разсеяно попита Муратов. Той си мислеше за това, как да се приближи до Гианея, за да се получи съвсем естествено. Двете момичета стояха с гръб към тях.
Но при първите думи на Стоун разсеяността му се изпари. Той слушаше съвсем изумен. Това се казва новина! Гианея знае испански език? Невероятно!
— Сега разбирате ли? — попита Стоун.
— И още как! Разбирам, че целият ми план рухна.
— Защо? — Стоун знаеше за намеренията на Муратов. — По-скоро обратното — това ще ви помогне. Но само трябва да бъдете много, много внимателен.
— Именно! А точно това означава, че е нужен нов, съвсем нов план.
— Не трябва да показваме на Гианея, че знаем тайната й. Аз бих ви посъветвал, като че ли случайно, в удобен момент, да заговорите пред нея със сестра си на испански. Изберете любопитна за Гианея тема. Интересно и важно е да се проследи как ще реагира.
Муратов с недоверие погледна към Гианея. Тя се намираше на повече от тридесет крачки от тях.
— Ние говорим много високо — прошепна той на Стоун. — Гианея чува повече от добре.
— Но ние не говорим на испански.
— Кой я знае. Може би разбира. След това, което ми разказахте, в нищо не мога да бъда сигурен.
— Да, така е.
Тълпа пътници, току-що влезли в залата, ги отдели от двете девойки. Сигурно беше кацнала пътническа ракета от пристигнал кораб или се бе приземил кораб от вътрешни линии. Погълнат от новината, Муратов не чу съобщението на диспечера.
Стоун погледна часовника си.
— Шестата трябва да пристигне след двадесетина минути — каза той. — Идете при тях.
— Малко ме е страх. Може би Гианея няма да поиска да разговаря с мен.
— Едва ли. Вашата сестра съобщи, че Гианея вчера пак е питала за вас.
„Аз отгатнах — помисли си Муратов. — Тя не случайно е рисувала пейзаж от Хермес.“
Но Марина и Гианея ги нямаше на предишното място. Те бяха отишли някъде.
Муратов тръгна да ги търси.
* * *Още от сутринта Гианея беше нервна. Това се забелязваше в движенията й, по гласа, по израза на лицето. Марина виждаше, че някаква мисъл не дава покой на приятелката й.
Както винаги, преди закуска те отидоха в най-близкия плувен басейн.
В тази епоха гимнастическите зали и басейните бяха неотделима част на всеки населен пункт, на всяко по-голямо здание. Но малките домашни басейни не задоволяваха Гианея. Тя обичаше не само да се освежава, но и да плува.
Тази сутрин, като че ли забравила за времето, Гианея много дълго не излизаше от водата. Марина отдавна вече беше се облякла и очакваше приятелката си седнала в сламено кресло.
Без умора, с бързо темпо Гианея много пъти пресече стометровата пътечка с класически красив кроул. И както винаги, постепенно се събраха много зрители. Единици земни спортисти имаха такъв изискан стил.
Зеленикавите ръце на Гианея излизаха от водата и отново се врязваха в нея равномерно, правилно, като машина. Тежката маса черни коси, като диплите на пелерина, почти закриваха гъвкавата фигура на девойката.
В зелената вода на басейна, ярко осветена от лъчите на слънцето, които преминаваха безпрепятствено през прозрачния покрив, Гианея изглеждаше като призрак.
Марина добре помнеше първото посещение на плувен басейн, скоро след пристигането на гостенката на Земята. Помнеше как неохотно се съгласи Гианея да облече бански костюм. Много трудно беше със жестове да й се обясни, че не може да се забрани достъпа на други хора в басейна. Като си спомняше жестовете на гостенката в отговор на нейните, Марина вече разбираше, че Гианея е искала да й каже, че не вижда причини да облича бански костюм, дори ако има някой в басейна. И сега, след година и половина, тя също не разбираше това.
Отдавна беше станало ясно на всички, че Легерие неправилно е изтълкувал поведението на Гианея в самото начало на пребиваването й сред хората. Тя се бе съблякла пред всички, не защото се отнасяше високомерно или пренебрежително към хората, а просто защото така е прието сред нейните сънародници. Те не виждат причини да крият тялото си от чужди погледи.
Марина чака повече от час. И когато най-сетне Гианея излезе от басейна, в нея не се забелязваше никаква умора. Изглеждаше, че може да плува още толкова.
Те се върнаха в къщи.
По време на закуската Гианея неочаквано помоли Марина да й покаже Селена. Досега тя с нито една дума не беше обяснила защо поиска да дойде в Полтава. Градът явно не я интересуваше, през трите дни тя почти не излизаше от къщи.
Но молбата никак не учуди Марина. Тя я очакваше, отдавна вече не се съмняваше, че именно пристигането на Шестата лунна експедиция е накарало Гианея да дойде тук. Сега вече не се учудваха откъде знае. Осведомеността на гостенката за земните работи вече не беше тайна.