Но какво би могло да я заинтересува в тази експедиция?
Непонятна беше и нервността на Гианея днес. Дългото плуване явно имаше за цел да успокои възбудените й нерви.
Какво тревожеше Гианея?
„Е, добре — разсъждаваше Марина, — да допуснем, че тя иска да посрещне Шестата. В състава на експедицията няма нито един човек, когото тя познава. Резултатите? За тях тя може да прочете или просто да попита. Нямаше нужда да идва тук за това. Ако тя чете испански списания, то трябва да знае, че петте предишни експедиции бяха неуспешни. Няма причини да се тревожи, даже ако наистина принадлежи към стопаните на разузнавачите. Дали ще ги намерят или не — това наистина може да я интересува, но не е причина да посреща експедицията лично.“
Предния ден Гианея учуди Марина с въпроса дали нейният брат ще пристигне в Полтава Тя не прибави: „Да посрещне Шестата“ — но беше явно, че пита именно за това.
Марина отговори, че Виктор ще пристигне.
Гианея не реагира, с нищо не показа какво впечатление й е направил отговорът. Можеше да се помисли, че въобще не го е чула.
Вече няколко пъти Гианея беше молила Марина да я запознае с Виктор, но досега с нищо не показваше, че тя знае за тъждеството на брата на Марина с човека, който я беше докарал от Хермес на Земята. Сега излизаше, че знае и това!
А когато Гианея започна да рисува пейзаж от Хермес с Виктор на преден план, без да крие този път рисунката, Марина окончателно се убеди в осведомеността на Гианея.
Кого искаше да види девойката от чуждия свят — брата на своята приятелка или спътника от полета си? Дали искаше да са запознае с близкия на Марина човек или отново да се срещне със стария си познат? Ако е вярно второто, то за това трябва да съществува някаква причина.
Може би не пристигането на лунната експедиция, а именно предстоящата среща с Виктор беше развълнувала така силно Гианея?
Марина незабавно съобщи за всичко на Стоун. Научният съвет посрещна това съобщение с голямо удовлетворение. Въпросът на Гианея даваше всички основания да се смята, че девойката е решила да „открие картите си“, че при линията на кълбекса тя не случайно, а нарочно е показала, че знае много неща, които не би могла да знае, ако не владееше земен език.
Но тогава защо направо не каже за това? Изглеждаше, че Гианея все още се страхува от нещо.
Посъветваха Марина и към втория случай на „откровеност“ на Гианея да се отнесе така, както към първия — да се престори, че нищо не е забелязала.
4
В Селена Гианея беше замислена и разсеяна. Стараеше се да проявява интерес към всичко, което й показваха, но това още повече показваше загубата на душевно равновесие. По-просто и естествено беше да се държи както винаги, да запази обикновеното си равнодушие, към което всички бяха свикнали отдавна и никой не би му обърнал внимание.
Днес Гианея явно не можеше да овладее нервите си.
Следвайки набелязаната линия на поведение, Марина предложи да се върнат в Полтава именно тогава, когато бе станало време да се отправят към ракетодрума, ако Гианея действително искаше да посрещне Шестата.
Можеше да се очаква, че този път Гианея ще бъде принудена да отговори направо.
Но гостенката и сега намери естествен отговор.
— Вие говорехте — каза тя, — че градът е построен пръстеновидно около ракетодрум, а него самия не ми го показахте. След като вече сме тук, нека да видим и него.
„Пак се измъкна! — с досада помисли Марина. — Що за странна упоритост!“
Те се движеха по Селена с вечемобил. Марина обърна кормилото и колата се отправи към центъра.
Непонятната тревога на Гианея се засилваше. Бузите на девойката пламтяха, очите й блестяха трескаво. Марина й зададе няколко въпроса, които останаха без отговор. Изглеждаше, че погълната от мислите си, Гианея не чува нищо.
Но когато влязоха в залата на космогарата, Гианея изведнъж се промени. Тя се оживи и обсипа Марина с въпроси. Лицето й прие обикновения си цвят и само блясъкът в очите издаваше, че тревогата все още не е напуснала Гианея.
И изведнъж (Марина не повярва на ушите си) Гианея попита:
— Колко души участвуваха в Шестата лунна експедиция?
Думата „експедиция“ на езика на Гианея за пръв път се докосна до слуха на Марина. Тя се досети за значението й по смисъла на фразата.
„Какво да правя сега? — стъписа се тя. — Вече не е възможно да продължавам предишната тактика. За трети път и то съвсем открито, Гианея сваля маската си. Да не забележа това и сега, значи да й открия моята игра. А не мога да оставя въпроса й без отговор. Трябва да приема предизвикателството й.“