Възобновяването на старото познанство започваше явно не в негова полза.
Съобщиха по радиоуредбата за приземяването на пътническата ракета от кораба, пристигнал от Луната. Това беше същият кораб, който те очакваха — Шестата лунна експедиция.
Марина преведе съобщението на Гианея.
— Вие така и не ми отговорихте — попита гостенката — колко души са участвували в тази експедиция.
— Осемнадесет.
— Само те ли са пристигнали? В пътническата ракета няма ли други пътници?
Пети път!
Думите „пътническа ракета“ Гианея каза на испански.
Марина не посмя да отговори на същия език. Стоун и беше препоръчал да бъде изключително внимателна. Гианея би могла да произнесе двете испански думи несъзнателно, без да забележи. Още от сутринта тя беше много развълнувана и не се владееше.
— Не зная — отговори Марина на езика на Гианея. — Мисля, че няма други пътници. Това е специален кораб, само за експедицията.
Настойчивостта на Гианея все повече учудваше Марина. За какво й бяха всички тези подробности!
Пътническата ракета кацна недалеч от гарата. Доближиха стълбата и пътниците един след друг почнаха да слизат на земята. Те се виждаха много добре.
— Сега ще се върна — каза Муратов. — Почакайте ме тук.
Той тръгна към Сергей.
Марина забеляза, че Гианея тихо брои слизащите от ракетата. Когато излезе и последният, осемнадесетият пътник, тя въздъхна с явно облекчение. Излизаше, че девойката се тревожеше от въпроса: всички ли са се върнали от Луната?
Странно! Нима тя беше пристигнала тук само за да се убеди в това?…
Муратов и Синицин се срещнаха на средата на пътя. Прегърнаха се.
— И така — каза Виктор, — отново нищо?
— Както виждаш! — с недоволен глас отговори Сергей.
— Какво, по лицето ти ли трябва да виждам?
— Нали знаеш — Синицин не се усмихна на шегата на приятеля си. Лицето му си оставаше намръщено.
Муратов внимателно го погледна.
— Стоун каза, че тази експедиция е последна.
— Знам. И не съм съгласен с тяхното решение.
— Посреща ви Гианея — каза Муратов, уверен, че думите му ще поразят Синицин.
Но той грешеше. При тази новина, върху лицето на Сергей не се отрази нищо.
— Защо й е притрябвало това? — попита той равнодушно, като явно не се интересуваше от отговора.
— Загадъчна история — Муратов накратко му разказа последните събития, свързани с Гианея.
Синицин и сега остана равнодушен.
— За това си струва да се помисли — каза той. — Знаеш ли, Витя, не ми говори за Гианея. Дразни ме даже звукът от името й. Не зная причините за нейното мълчание, но като си помисля, че само да поиска…
Към пристигналите се приближи Стоун.
— Ти къде си се настанил? — бързо попита Синицин. — Аха! Аз ще дойда при теб довечера, около осем. Тогава подробно ще поговорим за всичко. А сега, извинявай, нямам време.
Муратов се отдалечи.
Макар че самият той не беше участвувал в нито една от шестте експедиции, неуспехът на неговите другари му подействува неприятно. Нали именно той, заедно със Сергей, беше изчислявал траекторията на спътниците разузнавачи, именно те двамата бяха стигнали до извода, че спътниците са на Луната, в района на кратера Тихо. И ето, шести неуспех по ред! Нима е станала някаква грешка?
Не, не може да бъде! Изчисленията са проверени нееднократно от други хора. Такива колективни грешки не съществуват. Спътниците са на Луната!
Но защо не могат да ги намерят?
Муратов разбираше нервното състояние на Сергей и неговата антипатия към Гианея. Тя беше човекът, който с една дума можеше да реши загадката. Тя трябваше да знае! Тя знаеше! И мълчеше, наблюдавайки равнодушно напразните усилия на земните хора. Това наистина можеше да предизвика не само антипатия, но и ненавист у хората, които бяха изгубили напразно години.
Всичко това беше ясно на Муратов, но той не можеше да се настрои против Гианея. Тя му харесваше, беше му симпатична, независимо от всичко. Той непрекъснато се принуждаваше да мисли, че причината за мълчанието на Гианея се крие в нейното възпитание, във възгледите и представите й за света. Тя просто не разбира, какво искат от нея земните хора.
Разговорът между Марина и Гианея, който чу преди няколко минути, неопровержимо доказваше, че Гианея се интересува от резултатите на лунните експедиции, че тя не случайно е пристигнала в Селена именно днес.
Знае, всичко знае!
Той бавно се приближи към двете девойки, които стояха на същото място, където ги беше оставил и го чакаха, най-вероятно със съгласието на Гианея.