— Това е вярно — отговори Муратов, — но трябваше да попитам именно аз, а не някой друг. Гианея каза така: „Аз отдавна исках да кажа, но вие — (тоест аз — добави Муратов) — все не идвахте.“ Тя е искала да каже именно на мен.
— Подозрителна симпатия — не се сдържа Сергей.
Муратов даже не погледна приятеля си.
— Трябва да започнем отново, колкото е възможно по-бързо — каза Стоун. — Сега вече не бива да разпиляваме силите си, а да търсим само в кратера Тихо. Думите на Гианея потвърждават правилността на изчисленията. Трябва да им вярваме. Лошото е, че не унищожихме спътниците веднага, още на орбитите им, както искахме.
— Според мен това не е лошо, а добро — отбеляза Синицин. — Трябва да се унищожат не само спътниците, а и базата им. Тогава ние даже не подозирахме за нейното съществуване.
— Да се унищожи е лесно — каза някой от състава на Шестата експедиция. — А как да ги намерим? Шест пъти опитвахме.
Стоун се обърна към Муратов.
— Може би — каза той, — ще опитате още веднъж да поговорите с Гианея?
— Разбира се, но мисля, че това е безполезно. Струва ми се, Гианея каза всичко, което й бе известно. И никак не й беше леко да го каже. Не мога да забравя израза на лицето й. Много ме тревожи едно нейно изречение: „Аз погубих себе си, но спасявам вас.“
— Да, тук има някакъв скрит смисъл. Това е несъмнено. Но тук, на Земята, нищо не застрашава Гианея. По всяка вероятност тя е искала да каже, че след нейното признание, пътят й към родината е затворен. Ще помислим още по този въпрос. И то сериозно. Но по-тревожна е втората половина на изречението: „Спасявам вас.“ Какво значи това?
— Може да бъде само едно — рече Муратов. — Спътниците крият в себе си някаква заплаха за човечеството на Земята. Ако вие бяхте чули с какъв тон каза тя: „Унищожете ги!“ — не бихте имали никакви съмнения.
— Аз и така нямам съмнения — отговори Стоун. — Седмата лунна експедиция ще замине колкото е възможно по-бързо.
След няколко часа Муратов дълго разговаря със сестра си по радиофона.
Марина му каза, че веднага след пристигането им в къщи Гианея легнала и помолила да не я безпокоят.
— Тя изглежда спокойна, но много мрачна. Нещо я гнети, не й дава покой. Струва ми се, съжалява, че е свалила маската.
— На какъв език разговаря с тебе? — попита Муратов.
— Както винаги, на своя. А аз не се решавам да заговоря с нея на испански.
— Не трябва. Скоро тя сама ще премине на испански език. Ще видиш!
— Гианея иска днес да заминем.
— Къде?
— И аз й зададох този въпрос. Тя отговори, че й е безразлично, само да бъде по-далеч оттук. Имам впечатление, че иска да избяга от себе си, а може би и от тебе.
— Да, разбирам. Това е реакция. Гианея не е имала право да каже това, което сподели с нас. И се измъчва, че е нарушила закона на своята родина. Но ти самата чу думите й, че отдавна е решила да бъде откровена, но й е пречело моето отсъствие. Как си го обясняваш?
Марина не отговори веднага.
— Сега вече е ясно — продума тя след минута, — защо толкова настояваше да те види. Но откъде-накъде е решила да каже именно на тебе и аз не разбирам. Може би тук е изиграла роля приликата й с тебе.
— Това е твърде незначително и чисто външно обстоятелство, за да бъде съществено в такава важна работа. По този път може да се стигне и до заключението, че Гианея ме обича — Муратов се усмихна като си спомни репликата на Сергей на ракетодрума.
— Може и така да е — съвсем сериозно отговори Марина.
— Глупости! Все някога ще узнаем причината за нейното особено отношение към мен. Това е поредната загадка на Гианея. Значи, днес заминавате?
— Да. Предложих й да посетим японските острови, където тя още не е била. И за пръв път Гианея се съгласи да лети. Изглежда няма търпение по-бързо да се махне оттук.
— Трябва ли да ви изпращам?
— Разбира се, не. Струва ми се, че Гианея не иска да те вижда. Но може би се лъжа.
— Не се лъжеш — каза Муратов. — Аз попитах машинално, без да помисля. Добър път! И още две думи. Предсказвам ти, че много скоро Гианея отново ще си спомни за мен. Тя започна да говори и ще поиска, непременно ще поиска, да каже още.
Той изключи радиофона.
Събитията започнаха да се развиват с бързо темпо. Колко жалко, че той не изпълни по-рано желанието на Гианея и толкова дълго избягваше срещата с нея. Шестата лунна би могла да се завърне не с празни ръце, ако той бе узнал отговора на гостенката преди половин година.
Муратов беше убеден, че правилно разбира състоянието на Гианея. Нещо я бе накарало да наруши мълчанието си и тя беше направила това в момент, когато е била най-силно развълнувана и обезпокоена и може би го е направила против волята си. Сега тя съжалява за това. Или ако не съжалява, то я измъчват угризения на съвестта, че е „предала“ своите съотечественици.