В какво ги е предала?
Изказаното от него самия предположение, че спътниците разузнавачи са изпратени към Земята с враждебни цели, най-вероятно е правилно. Те крият някаква опасност за Земята. По друг начин не биха могли да се разберат думите на Гианея, че тя „спасява“ хората. И като ги посъветва да унищожат спътниците, тя е нарушила плановете на своята родина, издавайки ги на хората.
Какво я е подтикнало да направи това?
Муратов не допускаше даже мисълта, че Марина е права и че особеното отношение на Гианея към него би могло да се обясни толкова просто. Той знаеше, че по чертите на лицето си прилича на неин съотечественик, приемаше, че именно това може да предизвиква в нея чувството на симпатия, но любов в този смисъл на думата, както се разбира на Земята, към същество от друга планета, безкрайно чуждо, му се струваше невъзможна. Той самият никога не би могъл да обикне Гианея така, както би обикнал земна жена.
„Всичко това може да се обясни само така — мислеше Муратов, като бавно ходеше от единия до другия ъгъл на стаята: — Много отдавна те са били на Земята и са останали с лоши впечатления от тогавашните хора. Особено ако това е станало през средновековието, по време на мракобесието и кладите на инквизицията. Още повече в Испания[1]. Сигурно Гианея е била убедена, че нашето сегашно общество не е по-различно от предишното. Тя е разбрала грешката си, уверила се е, че ние сме подобри, по-благородни, отколкото е мислела. Макар че и тук има противоречия. Тя дойде при нас на Хермес, видя хората от астероида в изкуствено създадената обстановка на астрономическата обсерватория, на извънпланетната научна станция. Следователно, би трябвало веднага да й стане ясно, че ние много сме се отдалечили от диващината и варварството. А може би тя е разбрала още тогава? Но ако е така, защо е мълчала толкова дълго? Какво означават нейните думи: «Риагея беше прав»? Била разбрала това отдавна, както каза, но не от самото начало. Кой е този Риагея, или Рийагейа, както го нарече тя? Изглежда, че е прогресивно мислещ човек от нейната родина. И Гианея се е убедила в неговата правота. Значи, по-рано се е съмнявала. Опитай се да разбереш нещо в тази каша. Но тя ще разкаже всичко сама. Само дано да е по-скоро.“
Ясно му беше, че не трябва да очаква скорошен разговор. Не се знаеше колко време ще й бъде необходимо, за да се успокои напълно, да преживее случилото се, да стане откровена докрай. Нищо не гарантираше, че тя няма отново да замълчи за дълго време.
Той беше убеден, че не е сгрешил, когато каза на Марина, че Гианея непременно ще заговори. Така трябва да бъде и така ще бъде!
Но даже той, оптимистично настроен, вярващ в нейната добра воля, не можеше да предположи, че предсказанието му ще се сбъдне толкова скоро, както това стана в действителност.
Още същата вечер пристигна писмо. То беше от Гианея.
Бележката, сложена в същия плик, поясняваше, че писмото е написано от Гианея преди тръгването за аерогарата.
„Тя се успокои напълно — съобщаваше Марина. — Държи се както обикновено, шегува се и премина изцяло на испански език. Аз не съм много доволна от това, но Гианея разбра и обеща да ми предава всеки ден уроци по своя език. И май се кани да прави това в пълен обем. Най-после!“
Писмото на Гианея беше кратко, написано с равен, четлив почерк и в него нямаше нито една граматична грешка.
Муратов толкова бе поразен от самия факт, че даже не можа да разбере веднага съдържанието на писмото. Гианея можеше да говори на испански, но да пише… Това показваше, че тя владее езика както самите испанци. А го е изучавала на друга планета!
На кого и защо е било нужно това?…
Повече от устната реч, писмото на Гианея говореше за това, че тя владее не съвременния, а стар испански език. Муратов знаеше, че в Института по лингвистика не са могли да стигнат до определен извод, тъй като Гианея говореше не много чисто. Нейният език би могъл да се отнася към края на деветнадесети век, но би могъл да съществува и много по-рано като местно наречие. Загадката си оставаше загадка.
Наложи се да прочете писмото втори път.
Виктор — пишеше Гианея, — вие ме накарахте да кажа повече, отколкото исках. Но не съжалявам за това. Хората на Земята не заслужават участта, която им бе подготвена. Аз проговорих и трябва да допълня своите думи, иначе те ще ви бъдат безполезни. Това, което искате да намерите, не се вижда с човешко око. Аз зная това по думите на Рийагейа. Какво трябва да се прави — не знам. Помислете вие.
Гианея.