Гианея веднага го облече.
Чувствуваше се, че в Япония й харесва. Всичко тук беше по-различно, отколкото в другите страни, или както сега се изразяваха, местности. На Марина й се струваше, че окръжаващата среда по нещо отговаря на вкусовете и привичките на Гианея.
Гостенката с видима радост прие предложението да се настанят в тази къща, построена встрани от другите сгради.
Дали тя търсеше уединение? Беше напълно възможно, ако се има предвид състоянието, в което Гианея пристигна тук. Марина обаче бе убедена, че работата не е в това. Но в какво? Тя не знаеше, ала не можеше да се отърве от чувството, че за пръв път откакто е на Земята, Гианея се чувствува тук „като у дома си“.
Независимо от уединеното разположение и малките размери, тяхната къщичка съвсем не беше жилище на отшелник. Тя беше снабдена с разни удобства, включително автоматичната доставка на всичко необходимо. Имаше и задължителния плувен басейн, макар и не в самата къща, а навън.
Уютната тераса и традиционната за Япония вишнева градина, създаваха прекрасни условия за отдих, към което изглежда се стремеше Гианея.
И самата Марина нямаше нищо против да си почине от непрекъснатите пътувания през последните година и половина и с удоволствие се готвеше да прекара тук дълго време.
Днес беше вторият ден.
Сега те приказваха само на испански. Най-после Марина можеше да разговаря с приятелката си свободно за всичко.
И тя твърдо реши незабелязано и предпазливо да разпита Гианея.
Марина съвсем не случайно спомена името на брат си. Много я интересуваше отношението на Гианея към Виктор и като жена; тя се отнасяше към „идеята за любовта“ не така скептично като Виктор.
Изглеждаше, че Гианея не обърна внимание на тази фраза.
— Наистина ли? — попита тя. — Добре ли ми е с тази рокля?
Марина се засмя.
— Вие не за това искате да попитате — каза тя. — Признайте си, че ви интересува дали сте хубава с тази рокля?
Гианея въздъхна.
— Аз точно това попитах — отговори тя откровено, — но забравих, че не съм земна жена. Дали съм хубава или не, тук няма кой да ме оцени. Аз съм чужда.
— Съвсем погрешно мнение. Вие сте като всички. Като мен. Само че по-красива.
— Не е там работата — лицето на Гианея стана тъжно. — И вие, Марина, не казвате истината. Аз не съм такава. Външните форми на тялото не са достатъчни. Ние сме съвсем различни. Аз знам това — и като помълча, добави: — Аз съм обречена. Вие трябва да ме разберете. Както и при вас, и в нашия свят съществува любов, и жената е призвана да ражда деца.
— Вие ще се върнете в родината си. Ще разкажете всичко и земните хора ще ви помогнат да се върнете при своите.
— Аз никога няма да се върна. Сама си отрязах пътя за връщане. Измяната не може да се прости. У нас не я прощават никога и на никого. И това, разбира се, е правилно.
Тя рязко се обърна и се скри в парка.
Но Марина не можеше с това да прекъсне разговора. И тя го възобнови по-късно, след като се изкъпаха и седнаха на терасата да закусят.
— Не ми се сърдете, Гианея — каза тя и нежно докосна ръката на приятелката си, — но аз отново искам да се върна към същата тема. Вие споменахте, че измяната не се прощава. Съгласна съм с вас, но не виждам измяна от ваша страна. Вие казахте, че спътниците са на Луната и ни посъветвахте да ги унищожим. По всяка вероятност тези спътници крият опасност за нас. Вашата постъпка е продиктувана от човеколюбие. Никакъв морал не може да бъде против вас. Никакъв — нито наш, нито ваш. Нали и вие, и ние сме разумни същества. Тогава къде е измяната? Вие сте попречила да се осъществи плана на вашите съотечественици, но този план е бил жесток и недостоен за разумни същества. И във вашата родина не всички мислят еднакво. Спомнете си Рийагейа.
Гианея вдигна глава.
— Рийагейа — каза тя. — Какво знаете вие за него?
— Много малко, но напълно достатъчно. Вие разбрахте, че той е прав и затова проговорихте. Нима не е така?
Гианея дълго мълча.
— Аз зная — започна тя, — че постъпих правилно и че Рийагейа би одобрил постъпката ми. Но много е тежко да тръгнеш срещу родината си. Разберете.
— Аз добре разбирам това, но вие постъпихте благородно. На ваше място Рийагейа би постъпил по същия начин.
По лицето на Гианея премина сянка.
— Не — произнесе тя тихо. — Той постъпи по друг начин — тя дълго седя неподвижно, затворила очи, потънала в спомени. — Той постъпи по друг начин — повтори тя. — И смятам постъпката му за неправилна. Аз бях длъжна да направя това, което направих, но не това, което направи той. Аз съм жена — и след продължително мълчание неочаквано добави: — Вашият брат изключително много прилича на Рийагейа. Тази прилика ме порази, когато видях Виктор. И досега ме поразява.