Тя му протегна ръка, отново отговори на ръкостискането и непринудено седна. Изглеждаше, че не вижда нищо чудно в своето внезапно появяване.
Тя беше сама, без Марина.
— Аз пристигнах преди половин час — каза Гианея. — Лесно разбрах къде сте се настанил.
Говореше на испански.
— Защо сте сама? — попита Муратов.
— За да разговарям с вас не ми е нужен преводач — просто отговори Гианея. — Марина е изморена и аз успях да я склоня да ме пусне сама. Трябва да свиквам да се оправям на Земята без придружител. Нали ще прекарам тук целия си живот.
При тези думи по лицето й премина тъжна сянка. Гианея енергично тръсна глава.
— Сега ще си отида — каза тя. — Късно е, пък и вие трябва да си починете преди полета. А аз пристигнах, защото искам да летя с вас на Луната.
— С нас? — възкликна Муратов. — Защо?
Той каза това неволно, от учудване. Веднага беше разбрал намеренията на Гианея.
— Защото навсякъде и във всичко човек трябва да бъде последователен — отговори гостенката. — Знаете ли, днес през деня аз и не мислех за полет до Луната. За това, че в мен се появи такова желание е виновна вашата сестра.
— Тя ли ви посъветва?
Отново, както тогава, на ракетодрума в Селена, по лицето на Гианея премина пренебрежителна усмивка. И Муратов разбра, че тази усмивка не се отнася за Марина, а за него самия. Гианея се учудваше на недосетливостта му.
„Аз просто не мога да разговарям с нея — помисли Муратов. — Забравям, че тя не е земна жена, че има други възгледи. И сам развалям мнението й за себе си.“
Поиска му се да й разкаже за мотивите на нейното поведение, да й докаже, че добре я разбира, но се сдържа, тъй като знаеше, че с това само ще влоши положението. Тя ще оцени думите му като желание да се похвали, да покаже ума си и в отговор ще получи нова пренебрежителна усмивка.
„Сам съм си виновен — мислеше той. — Това ще ми бъде за урок. Не трябва да допускам такива грешки.“
— Никой не ме е карал — каза Гианея. — Никой не ми е давал никакви съвети. Той би трябвало да знае това, което зная аз и което никой друг на Земята не знае. Откъде Марина би могла да знае, че аз съм в състояние да бъда полезна по време на експедицията? Това е известно само на мен.
— Вие искате да ни помогнете да намерим спътниците?
— Много странно ги наричате. Но нашето название е непреводимо на вашия език. Да, аз искам да ви помогна и мога да направя това. Марина успя да ми докаже, че това е мой дълг. Трябва да бъда последователна — повтори Гианея. — Това, което вие искате да намерите и което трябва да бъде намерено час по-скоро, е невидимо за вас, но е видимо за мен. Нашите очи виждат повече от вашите. Аз знам това отдавна. Кажете, ще ме вземат ли или не?
— Разбира се, че ще ви вземат. И даже с радост. Аз веднага ще съобщя за вашето желание на Стоун. Той е началник на експедицията — поясни Муратов.
— Зная.
Муратов използува удобния случай.
— Да — каза той, — забравих. Вие винаги точно знаете, кой от нас е старши в дадения момент.
Той видя, че Гианея бе разбрала намека му. Но тя отговори „без да отговаря“:
— Прочетох за това. По-точно, Марина ми прочете. В Япония (за първи път откакто проговори на испански, Гианея се запъна малко на тази дума) ние нямахме нищо на езика, на който говоря аз.
Тя стана.
— Благодаря ви, Гианея — каза Муратов. — Благодаря ви от името на всички. Много се радвам, че изменихте отношението си към нас.
— Това би могло да стане и по-рано. Тук вина имате вие, Виктор. Не трябваше да ме пренебрегвате.
Той не намери думи да й отговори.
— Мисля, че ще намерите костюм за мен. Ние имаме почти еднакъв ръст.
— Разбира се, че ще намеря. Вие сте виждала нашите „космически“ костюми на Хермес. Приличат ли на вашите? — Муратов не можа да се сдържи и опита още веднъж щастието си.
Този път успя да постигне целта си.
— Не съвсем — отговори Гианея. — В общи линии приличат.
— А ние мислехме, че вашата златна рокля е костюм за полети.
— Глупаво предположение — рязко отговори Гианея. — Нима е възможно да бъда така облечена по време на полет?
— Тогава защо се появихте при нас именно така?
В очакване на отговора той затаи дъх. Ще се разкрие ли една от загадките, или не?…
Обхвана го дълбоко разочарование, когато Гианея вместо отговор каза:
— До утре! Не ме изпращайте. Зная, че при вас съществува такъв странен обичай. Оттук е близо.
— Къде сте се настанила?
— Веднага след като пристигнах ме настаниха. Не зная как се нарича тази улица, но къщата е до вашата — тя го погледна с познатия му вече втренчен поглед. — Вие казахте, че се радвате на промяната в отношението ми към вас. Това не е вярно. То е същото. Но аз си изясних много неща. Няма да обяснявам какво именно. Все едно няма да разберете.