В този момент тя му напомни предишната Гианея, „горда и високомерна“, както им се струваше на Хермес.
— Опитайте! — усмихна се той. — Може би съм способен да ви разбера.
— Вие? — тя подчерта тази дума. — Възможно е. Иска ми се да мисля, че е така. Но бих искала да ме разберат всички. Довиждане!
След като отново остана сам, Муратов дълго седя в креслото дълбоко замислен. Той се опитваше да разбере какво искаше да каже Гианея накрая.
Разбра, но не сега, а много по-късно.
7
Човешкото око възприема сравнително неголяма част от спектъра на светлинната енергия, ограничен от едната страна с червените, а от другата — с виолетовите лъчи. Този участък носи названието „видим“. Инфрачервените и ултравиолетовите лъчи се отличават от видимите само по дължината на вълните си, не дразнят зрителните нерви, не дават светлинни усещания, макар че по своята природа са еднакви с тях.
Окото е чувствителен и доста точен орган, но не може да се смята за съвършен. Напълно е възможно да съществуват други органи на зрението, способни да възприемат като светлина по-широк диапазон от честоти. Много от така наречените нощни животни на Земята, като например совата и бухала, виждат инфрачервените излъчвания на нагретите тела, което им дава възможност да ловуват на тъмно.
Известно беше, че очите на Гианея са по-далекогледи от очите на земните хора. Но след това, което бе казала на Муратов, стана очевидно, че тя се отличава от земните хора не само с остротата на зрението си, но и със способността си да възприема като светлина лъчиста енергия, невидима за очите на човека.
Какви са обаче пределите? Какъв участък от спектъра е достъпен за нейното зрение? Кои вълни вижда — по-късите или по-дългите? А може би и едните, и другите?
Засега това беше неизвестно. Но след като Гианея вече бе тръгнала по пътя на откровеността, имаше надежда, че ще се съгласи да изследват зрението й.
Участниците в Седмата експедиция с удоволствие приеха в състава си Гианея. Нейната помощ в издирването силно повишаваше шансовете за успех даже и в случая, ако тя не знаеше къде точно се намира базата. Нали беше казала, че може да открие базата независимо от това, че е невидима за хората.
От разговора на Муратов с Гианея до старта на звездолета измина малко време — само една нощ, но „откритието“ успя да се разпространи из целия свят. Още на сутринта стана известно мнението на видни учени относно зрението на Гианея. Повечето смятаха, че тя вижда инфрачервената част на спектъра. Общата прилика между организмите на Гианея и земните хора не предполагаше такова голямо различие, което да позволява безнаказано да се понася вредната за зрението „ултравиолетова светлина“. Това становище се потвърждаваше и от факта, че в южните местности, когато беше на слънце, Гианея носеше черни очила така, както правеха и земните хора.
Ако догадката беше правилна, то в експедицията Гианея би могла да изиграе ролята на своеобразен жив инфрачервен екран. Такъв „екран“ би бил много по-удобен и по-надежден от всеки прибор.
Предложиха на Марина Муратова да съпровожда Гианея.
— Аз съвсем не ви трябвам — отговори тя. — Гианея може да разговаря с Виктор. Освен него има още трима участници в експедицията, които владеят испански език. Моето присъствие не е необходимо. Защо ви е излишен човек?
От разговора със сестра си по радиофона Муратов разбра подробности от беседата, която беше подтикнала Гианея към мисълта да вземе участие в полета до Луната.
— Ние говорихме за моралната страна на постъпката й — каза Марина. — Стараех се да я убедя, че тя е „издала“ плановете на своите съотечественици от чувство на човеколюбие и от благородни подбуди. И като че ли съм успяла. Много ми помогна позоваването на Рийагейа. Гианея се отнася към него с огромно уважение и зачита мнението му. Това е съвсем очевидно. Не — отговори тя на въпроса на Муратов, — Гианея не ме е уговаряла да летим заедно. Тя каза, че трябва да привиква към самостоятелност и че няма вечно да се грижа за нея. Да, аз наистина не желая да летя с вас. И се радвам, че Гианея не ме придумваше. Изморена съм и искам да прекарам няколко дни в пълен покой.
Марина не спомена нито дума за направеното от нея откритие, не каза нищо за това, че загадката на особеното разположение на Гианея към Виктор вече е престанала да бъде загадка. И на нея самата не й беше ясно защо не откри на брат си тази тайна. Но нещо я възпираше — може би чувството за деликатност, страхът да не огорчи Виктор, да не развали приятелските му отношения с гостенката.