Наполовина изсечените в скалите жилищни сгради бяха снабдени едва ли не с всички удобства на земните домове, включително с радиофони, телевизионни екрани и плувни басейни.
Басейните доставяха на лунните жители най-голямо удоволствие. Само когато плуваха, хората не чувствуваха шесткратното намаление на теглото си и си спомняха обикновеното, нормално усещане на тялото си.
Сътрудниците от обсерваторията и научната станция имаха възможност да гледат земни предавания, да слушат радио и да говорят с всеки човек от Земята със закъснение само от една-две секунди, което беше съвсем незабележимо и не създаваше никакви неудобства.
Телевизионните и радиоантените бяха монтирани на върха на планината, добре „виждаха“ Земята и се съединяваха с градчето посредством петкилометров кабел. Досега нито веднъж нито антените, нито кабелът не бяха повреждани от случаен метеорит.
Всяко нещо, което се случваше на Земята, веднага ставаше известно на Луната. Хората не се чувствуваха откъснати от родната планета и много от тях живееха тук по няколко години.
Верьосов кацна близо до зданията, без да се опасява, че ще ги повреди. Липсата на атмосфера в този случай играеше положителна роля. Не се чуваше даже тътенът от спирачните двигатели.
Облечени в лунни скафандри, двадесетте души — участници в Седмата експедиция — преминаха малкото разстояние и се скриха на безопасно място, където ги посрещнаха „селенитите“, очакващи с радост пристигането на гостите.
— Най-после дойдохте при нас — каза ръководителят на научната станция в кратера, професор Токарев, на Стоун. — Време е вече да разкрием тази загадка.
— Точно за това дойдохме толкова скоро — отговори Стоун.
Гианея бе посрещната по същия начин, както и всички останали — радушно и без видимо любопитство, макар че никой от сегашния персонал на станцията не беше я виждал, освен на екрана и по снимки.
Тук вече знаеха всичко, даже и това, което беше станало известно на Земята днес сутринта. Полетът от Земята до Луната траеше малко повече от пет часа.
— Утре сутринта, по земному, разбира се, ще започнем работа — каза Стоун. — Нямаме време за губене.
— Ние самите живеем по земно време — усмихна се на шегата му Токарев.
— При вас всичко ли е готово?
— Всъдеходите ли имате предвид? Те винаги са готови. От тези, които бяха оставени тук от Шестата експедиция, на ваше разположение са осем коли и четири лунни ракети.
— Не ни трябват толкова. А ракетите едва ли ще ни са нужни изобщо.
Токарев кимна с глава.
— Да — каза той, — зная. Вие се надявате на… — с незабележимо движение на ръката той показа Гианея.
— Точно така — каза Муратов.
Гианея стоеше до прозореца. Изглеждаше, че я е заинтересувал лунният пейзаж, озарен от лъчите на високото Слънце. На меридиана на станцията беше пладне.
Тя се обърна в същия момент, когато заговориха за нея, намери с поглед Муратов и му даде знак да се приближи.
Той веднага отиде при нея.
— Земята вижда ли се оттук? — попита Гианея.
— Не, никога.
— Това място далеч ли е от Южния полюс?
— Не много. Намираме се на края на видимия от Земята лунен диск. Това е кратерът Тихо.
— Аз не зная названията — нетърпеливо каза Гианея. — Интересува ме друго. Тук, на това място ли се сляха траекториите, които вие изчислихте?
— Да, тук — учудено отговори Муратов. Той не очакваше от Гианея такива въпроси. Тя демонстрираше великолепно познаване на испанския език.
— Това място винаги ли се вижда от Земята?
— Да. Луната е обърната към Земята винаги с едната си страна. Обхвана го вълнение, започна да подозира накъде клонят въпросите й.
Нима?!..
Владеещите испански език участници в експедицията и двама души от персонала на станцията се приближиха към тях. Затаили дъх те чакаха какво ще каже Гианея.
Без да забелязва никого, тя се обръщаше само към Муратов.
— Тогава… — Гианея се замисли за миг, сякаш си спомняше нещо. — Имаше един разговор, който чух случайно. Рийагейа — („Пак това име“ — помисли Муратов) — каза, че спътниците — тя произнесе тази дума с ирония — са на такова място, от което някога не се вижда Земята. Той добави, че то се намира в подножието на планински хребет, недалеч от Южния полюс. Това, което виждам — тя плавно показа с ръка — прилича на описанието. Но дали са тук?…
— Той е казал, че базата е разположена във вътрешността на планинския пръстен? — попита Муратов.