— Не разбирам думата, която вие употребихте.
— Базата?
— Да.
— Мястото, където сега се намират спътниците.
— Имаше нещо подобно. Сигурна съм, че имаше. Иначе откъде бих могла да зная, че на Луната има пръстеновидни планини. А аз знам това.
— Вие добре ли помните, че Рийагейа е казал именно така: „На такова място, откъдето никога не се вижда Земята“?
— Да, сигурна съм.
— Благодаря ви, Гианея! Вие отново ни правите огромна услуга.
Тя вдигна рамене.
— Правя това, което вече съм направила. Нищо ново.
И се обърна, като показваше, че не възнамерява да продължава разговора.
Но и така казаното беше много и извънредно важно за по-нататъшните действия.
8
Стоун извика всички на екстрено съвещание.
Ако Гианея е отгатнала, а изглеждаше, че е именно така, то базата, която те търсеха на стотици километри от центъра на кратера, можеше да се намира съвсем близо до станцията, на открито място, където никой не се е сещал да я търси.
По думите на Гианея, не трябва да се приближават до базата. Ако тя е близо до градчето, сигурно стотици пъти хората са могли да се приближат до нея. Какво би се случило тогава не се знаеше, но вероятно нищо добро.
— Щастлива случайност — каза Токарев.
Муратов седеше, потънал в мислите си и почти не слушаше избухналия спор. Смътното подозрение, изникнало от стремително нарастващата откровеност на Гианея, постепенно се превръщаше в увереност.
Той се възползува от настъпилата пауза и каза:
— Всичко говори за това, че сънародниците на Гианея са били на Земята и на Луната много отдавна. Изглежда тогава е била построена базата за спътниците и са били изстреляни и самите те. Вече не може да има никакви съмнения в техните недобри намерения. Но създателите на плана явно са сбъркали. Темповете на развитие на земното човечество, на науката и техниката са изпреварили техните предположения. Те са мислели, че когато дойдат втори път, Луната все още ще бъде недостъпна за нас. Също така няма никакво съмнение, че космическият кораб, който загина над Хермес, се е движел към Луната. Това е била втората им визита в Слънчевата система. Защо са долетели? Какво са щели да направят, ако не бяха загинали? Много е важно да разберем това и Гианея го знае. Да, разбира се, фактът, че хората не са се натъкнали на невидимата база е случаен, но това не е най-главното. Смущава ме искането на Гианея, тя съветва, но по същество това е искане, да унищожим базата. Наистина ли е толкова опасно да се приближаваме до нея? А може би тя, аз говоря за Гианея, просто иска да ни попречи да се запознаем с устройството на базата, да узнаем целта на стопаните й. Може би неочакваната и толкова внезапна откровеност на Гианея е просто тактическа маневра? Тя е разбрала, че земните хора рано или късно ще намерят това, което искат да намерят. И е решила да се намеси, да ни попречи. Така може да се обясни и нейният интерес към Шестата експедиция и цялото й поведение в последно време. Ние оценяваме това от положителната му страна, но може да се окаже друго. Участието й в експедицията може да бъде предизвикано от желанието лично да се убеди в това, че базата е престанала да съществува и че тайната й е останала неизвестна за нас.
— Вие обвинявате Гианея във вероломство? — попита Стоун.
Муратов развълнувано скочи от креслото.
— В нищо не я обвинявам. От своя гледна точка тя може би е абсолютно права. Всичко в мене протестира срещу собствените ми думи. Аз изказвам една от възможните версии. И нищо повече.
— По това си струва да се помисли — каза Токарев. — Много е съблазнително да се запознаем с устройството на базата и със самите разузнавачи. Но би било непредпазливо да пренебрегваме думите на Гианея.
— Всичко е напълно ясно — каза Стоун. — Дайте да помислим не е ли възможно с помощта на роботи да проверим доколко е опасна базата.
Съвещанието прие тясно специализиран характер и Муратов излезе от стаята.
В общата зала той видя Гианея. Тя стоеше до същия прозорец, в същата поза.
Муратов се приближи до нея, измъчван от угризения на съвестта, разкайващ се за подозрението, което събуди против нея. Но след като в главата му беше дошла такава мисъл, той беше длъжен да я каже. В тази работа не трябваше да се пренебрегва нищо…
Гианея не се обърна. Изглеждаше, че тя не беше видяла кой се е приближил. Но когато той спря зад нея, каза:
— Погледнете, Виктор. Отдавна наблюдавам и нищо не мога да разбера. Сенките не се движат. Може да се предположи, че Луната не се върти.