— Какво пък — след кратко мълчание каза Токарев, — такава версия е напълно възможна. И тя добре се съгласува с обстоятелствата, при които се появи Гианея и с цялото й по-нататъшно поведение. Но могат да се измислят и други версии.
— Несъмнено! Само Гианея може да ни разкрие истината. Едно е ясно: спътниците и базата са опасни. И колкото и да сме убедени в това, че ще можем да ликвидираме всяка заплаха, те трябва да бъдат унищожени. И то без да се бавим.
— Значи, вие смятате, че не трябва предварително да проверим съществува ли тази опасност?
— Не, защо, ще проверим. Всичко е възможно.
9
Много скоро Муратов разбра, че е „изпаднал в немилост“. Гианея вече не се обръщаше към него, тя не само го избягваше, но и просто игнорираше присъствието му. Ако й беше нужно нещо, тя питаше инженера на експедицията Раул Гарсиа, а когато Муратов й задаваше някакъв въпрос, обръщаше се с гръб към него.
Напразно си блъскаше главата над причините за тази рязка и внезапна промяна. Той не бе казал нищо, което би могло да обиди или оскърби Гианея.
Може би се е разсърдила на неговата досетливост? Но тя сама каза много неща и неговата догадка, ако тя е правилна, бе резултат от нейните думи.
Гианея не разговаряше с никого, държеше се настрана и излизаше от предоставената й стая само за обяд, а след това на вечеря. Това направи неблагоприятно впечатление на задружния персонал на станцията.
— Дълго ли смятате да останете тук? — попита тя пред всички по време на вечерята, като се обръщаше към Гарсиа.
— Докато не открием базата — отговори инженерът.
— Тогава трябва да я откриете по-скоро — безцеремонно заяви Гианея. — Аз искам да се върна на Земята.
— Отчасти това зависи от вас.
Тя само се усмихна пренебрежително и нищо не каза.
На следващата сутрин, знаейки добре, че Стоун бърза, Гианея задържа тръгването, като повече от час плува в басейна. Тя беше без бански костюм и макар че не придаваше значение на това, никой не посмя да влезе там и да я подкани да побърза. В станцията нямаше друга жена.
Едва в осем часа (часовниците в станцията показваха времето на парижкия меридиан) четирите коли, добре защитени от метеоритна опасност, излязоха от изсечения в скалите гараж. Започна първата експедиция по издирването.
Огромните метални всъдеходи се нагряха бързо от слънчевите лъчи и беше включена охладителната инсталация. За днес бе решено да изследват подножието на планинския хребет на кратера Тихо от западната страна на станцията.
Гианея беше в колата на Стоун. Там бяха още Токарев, Гарсиа, Верьосов и Муратов.
Виктор помоли да се качи при Синицин във втората кола, но Стоун му отказа.
— Не обръщайте внимание на капризите на Гианея — каза той. — Вие сте ми нужен.
Но Муратов разбираше, че началникът на експедицията просто в деликатна форма бе отклонил желанието му да се настани в другите, работни коли, защото там имаше много малко място и присъствието на страничен човек щеше да бъде излишно. Колата на самия Стоун беше нещо като щабна. В останалите три се намираше апаратурата и ако откриеха базата, именно те щяха да влязат в действие. Муратов беше гост.
В случай на необходимост можеха да извикат по радиото още четири коли, които бяха оставени в станцията в пълна готовност.
Никой не се надяваше да намерят базата именно днес, през първия ден. Много пресни бяха спомените от изминалите в безплодно търсене години.
Гианея продължаваше да не забелязва Муратов и само от време на време се обръщаше към Гарсиа. Тя беше замислена и изглеждаше разсеяна.
Кръговите обзорни екрани (всъдеходите нямаха прозорци) създаваха илюзията, че отвсякъде е открито и подробностите на окръжаващата местност изглеждаха напълно реални.