— Ще видим, можете да бъдете сигурни — отговори Стоун. — Ако не днес, утре.
Най-трудно беше да се борят с приспиващото еднообразие на лунния пейзаж. Струваше им се, че всъдеходите са все още при станцията. Не се забелязваше никакво изменение на местността, особено от тази страна, където гледаха Муратов и Токарев. Всичко беше същото, както и преди.
— Учудващо скучна планета — каза Токарев.
— Отдавна ли сте тук? — попита Муратов.
— Почти година.
— И нито веднъж не сте се връщал на Земята?
— Нямам време — отговори Токарев. — Днес за втори път напуснах станцията. Имаме много интересна и нужна работа — прибави той за пояснение.
„Навсякъде едно и също — помисли Муратов. — Всички се увличат от работата си и забравят за себе си. Не, все пак интересно е да се живее!“
И изведнъж той чу, как Гианея попита Гарсиа:
— Кажете, как се отнасят към смъртта у вас, на Земята?
— Аз мисля, че по същия начин както и във всеки населен свят — отговори инженерът, видимо учуден от този неочакван въпрос.
— Това не е отговор — на Муратов му се стори, че в гласа на Гианея прозвуча раздразнение. — Не бихте ли могли да ми отговорите по-точно?
Гарсиа дълго мълча, обмисляйки какво да каже. Муратов реши, че е настанал удобният момент отново да заговори с Гианея.
— Смъртта — каза той, без да се обръща — е тъжен факт. Но за съжаление неизбежен и задължителен. Хората са смъртни и против това не може да се направи нищо. Когато умира близък човек — това е голяма мъка за тези, които са го познавали. Ако умре някой, който е необходим за човечеството — това е мъка за всички. А ако умираш самият ти — съжаляваш, че си направил малко. Ние се отнасяме към смъртта като към неизбежно зло и се надяваме в бъдеще да я победим.
Той не знаеше дали Гианея иска да го слуша. Но тя слушаше и не го прекъсваше и това засега беше достатъчно.
Но се оказа, че заключението му е било прибързано.
— Аз очаквам отговор — каза Гианея.
— Нима вие не чухте това, което обясни Виктор? — попита Гарсиа.
— Аз питам вас.
— Напълно се присъединявам към казаното от него.
Муратов едва се сдържа да не се разсмее. Тази постъпка беше съвсем детинска. Все пак колко е наивна Гианея! Изглежда тя наистина е млада, много млада!
Той с интерес очакваше за какво още ще попита тя. Ако замълчи, значи въпросът й е бил съвсем случаен, а Муратов не допускаше това.
И след няколко минути мълчание Гианея наистина отново се обърна към Гарсиа.
— У вас, на Земята, оправдава ли се самоубийството или убийството? — попита тя.
— Това са съвсем различни неща — отговори Раул — и те не трябва да се обединяват в един въпрос. Убийството не може да се оправдае. Това е най-тежкото и най-отвратителното престъпление, което човек може да си представи. А що се отнася до самоубийството, то всичко зависи от причините. Но, като правило, ние смятаме самоубийството за проява на слаба воля и страх.
— Значи у вас този акт не може да се нарече „прекрасен“?
„Ето какво било! — помисли Муратов. — Нея я е оскърбило това, че аз нарекох смъртта на Рийагейа «прекрасна». Но тя би трябвало да разбере какъв смисъл вложих в тази дума.“
— Разбира се — отговори Гарсиа. — Самоубийството съвсем не е прекрасно.
— Неотдавна чух друго — каза Гианея.
— От кого?
Муратов седеше с гръб към Гианея и не виждаше дали тя е посочила към него или не. Но словесен отговор не последва.
Тук се бе появило различие във възгледите на земните хора и съотечествениците на Гианея. Очевидно в нейната родина доброволната смърт, независимо от причината, изглежда се смята толкова грозна, че като е чула думите на Муратов, Гианея го е приела за „нравствен изрод“ и не е поискала повече да общува с такъв „нисък интелект“.
Той едва не се разсмя. Но този разговор му достави голямо удоволствие. Той показваше, че Гианея през цялото време е мислила за тяхното скарване и че това спречкване е също толкова неприятно за нея, колкото и за него самия.
Но имаше и нещо друго, много по-важно. Въпросите на Гианея окончателно потвърждаваха, че Рийагейа е унищожил кораба. Той се е самоубил и е убил спътниците си. Съвсем не случайно, както смяташе Гарсиа, Гианея бе обединила тези два въпроса в един.
„Трябва да се оправдая пред нея — помисли Муратов. — Да й поясня думите си, след като тя не може да ги разбере сама.“
И той каза:
— Самоубийството никога не може да бъде прекрасно. Никога! С изключение на един-единствен случай — когато то се извършва за благото на другите. Но в този случай трябва да се говори не за самоубийство, а за саможертва. Това са различни неща. Да пожертвуваш себе си, за да спасиш другите — това е прекрасно!