„Трудно е да се ориентираш в мирогледа на същество от друг свят — помисли Муратов. — Между нас съществува само външна прилика, но вътрешно ние сме съвсем различни.“
Той беше уверен, че след това, което разбра, Гианея вече няма да му предложи да отиде с нея в басейна.
Но той не съобрази, че човешкото съзнание не може да се измени за един миг. Дори мисълта, че човек може да се срамува от тялото си, в никакъв случай не можеше да възникне у Гианея. Убеди се в това, когато тя каза:
— И все пак аз не разбирам, защо да не можете да дойдете с мен.
— Да вървим! — реши той.
Гианея се зарадва съвсем по детски.
— Никак не обичам да съм сама — каза тя, като с тези думи опроверга още едно погрешно мнение. Всички смятаха, че Гианея обича самотата и търпи присъствието на Марина Муратова при себе си по силата на необходимостта. — Особено когато плувам. Сама е скучно. Ще се гоним, нали?
Тя вече беше забравила за току-що състоялия се разговор. Беше забравила, защото не му придаваше никакво значение.
— Едва ли ще успея да ви изпреваря — каза Муратов. — Аз съм лош плувец.
— Жалко, че няма топка — Гианея произнесе думата „топка“ с явен труд. — Харесва ми играта с този предмет, особен във водата. Ние играехме с Марина.
— Защо — отговори Муратов, — тук сигурно ще се намери топка. Сега ще разбера. Можем да поканим и още някого и да поиграем на водно поло.
Топка за игра на поло, разбира се, се намери. Намериха се и любители на древната игра.
Но никой не се съгласи с мнението на Муратов.
„Гианея може да прави каквото си иска — отговориха му, — а ние ще постъпваме така, както сме свикнали.“
И седем души влязоха във водата на басейна с традиционното облекло на плувците — плувки и шапки.
Гианея не само не обърна никакво внимание на „изостаналостта“ на своите партньори, но даже нищо не забеляза. И ако Муратов бе помислил по-добре, щеше да разбере, че тя не би могла да забележи това.
Играта продължи дълго и завърши с пълен разгром на отбора, в който беше Муратов и играеше срещу Гианея.
Никой не можеше да се мери с нея по ловкост и сила на хвърляне.
На Луната нямаше добри спортисти. Във вратата, която бранеше Виктор, влетяха осемнадесет топки, изпратени от ръката на Гианея. Нейните партньори като видяха какъв майстор имат в редиците си, построяваха цялата си игра, разчитайки на Гианея — извеждаха я напред и всеки пробив завършваше с гол.
— С вас е невъзможно да се играе — с досада каза Виктор, когато възбудени и изморени, излязоха от водата. — Тази игра позната ли е във вашата родина?
— Не, у нас не може да бъде позната, защото ние нямаме топки.
След вечеря Муратов отново седеше в стаята на Гианея и беседваше с нея. Тя сама го помоли да дойде. Изглеждаше, че след скарването тя изпитва към Виктор особена симпатия.
Той беше успял вече да разкаже на всички за поредното си откритие, но новината не учуди никого.
— Така и трябва да бъде — каза Токарев. — Топлинното инфрачервено излъчване преминава през тъканите и Гианея вижда това, което е скрито за нашите очи. Но го вижда по-различно, отколкото без да е покрито. Би било много интересно, ако Гианея нарисува човека в цветове така, както го вижда.
— Да, но ние нямаме бои за предаването на инфрачервения цвят — каза Стоун. — Напълно възможно е Гианея да го възприема не така, както ние го виждаме. На инфрачервения екран.
В разговора си Муратов се опита да изясни този въпрос.
— Просто не зная как да ви обясня — отговори Гианея. — Този цвят се смесва с други и е много трудно да се отдели. Затова рисувам само с молив. Вие нямате необходимите бои. Именно това ме наведе на мисълта, че вие виждате не така, както ние. А да се обясни как изглежда цвят, който никога не сте виждали, е невъзможно.
— Значи — каза Муратов, — вие веднага определяте температурата на тялото, от пръв поглед?
— Ние нямаме дума „температура“ и никога не измерваме степента на нагряване. Защо ни е? Това и така се вижда.
„Ето защо тя отблъсна термометъра на Янсен — помисли Муратов. — Не е разбрала какво иска да прави.“
— Кажете, когато се приближихте до Хермес, вие видяхте ли, че астероида е обитаем?
— Да, небесните тела с такива размери са студени. Ние забелязахме, че от изкуственото съоръжение — тогава ние не знаехме какво е това — се излъчват два вида светлина. Изкуствена — студена и жива — топла. Тогава разбрахме, че там има живи същества — разбира се, хора.
— Все пак — каза Муратов, зарадван от предоставилата се възможност да изясни още нещо — много рисковано е било от ваша страна да се приземявате без запас от въздух.