— Не. Ти ще останеш тук завинаги. Космосът не е място за такива като тебе. Там трябва да отиват хора с чисти мисли и неопетнени ръце. Ще ти се наложи да се трудиш, Лийагейа. Вероятно за пръв път през живота ти — с тон на безкрайно презрение добави той. — И само от тебе ще зависи хората да забравят кой си и какво черно дело се опитвахте да осъществите.
— Опитвахме се? — по устните на Лийагейа за пръв път тази сутрин се прокрадна усмивка.
— Искаш да кажеш, че замисленото от вас дело е вече осъществено? Отново грешиш, Лийагейа. Ти си забравил, че за времето на твоето отсъствие на нашата планета са се сменили десет поколения. Те не са живели напразно. От наша гледна точка вашите космически кораби са тромави лодки. Ние ще отидем на тази планета… как я нарече ти?
— Лиа.
— Ние ще отидем на Лиа много скоро. И ще попречим на злото. А ако закъснеем — очите на младия председател блеснаха и за миг съвсем се отвориха: те бяха огромни, тъмни и дълбоки — вие ще си платите за това. Нищо не ни струва да си спомним обичаите на вашата епоха.
— Това означава, че ще ме изгорите не сега, а малко по-късно — всичко е ясно.
— Казах вече, че ти ще живееш. Ние не изменяме решенията си и не лъжем като вас.
Лийагейа наведе глава.
— Казах ви само истината.
— Знаем това.
— Откъде бихте могли да знаете?
— Откъде? — председателят показа седящия до него възрастен човек. — Специално за тебе поканихме медик, тъй като добре знаехме с кого имаме работа. Ти си изостанал от науката, Лийагейа и това не е чудно. Имаш щастие, че беше правдив.
— А ако не бях? — предизвикателно попита Лийагейа.
— Тогава щяхме да те принудим да говориш истината.
— С мъчения? С това не можете да ме изплашите.
Няколко минути председателят мълча поразен от тези думи. След това обгърна с поглед седящите около масата. Почти всички се смееха.
— Виждаш ли? — попита той. — Това е нашият отговор, Лийагейа. Трудно ще ти бъде при нас. Ти си първичен като зверовете. И всички ще гледат на тебе така, докато не измениш възгледите си. Съветвам те да направиш това колкото е възможно по-бързо. Ние разбрахме какво каза, но повечето от хората на планетата не биха те разбрали. Ти си в друг свят, Лийагейа, осъзнай това.
— А какво ще правите с нас, ако не закъснеете? — вместо отговор попита Лийагейа.
— Ще ви върнем обратно. Всички — и излетелите по-рано, и техните деца, родени през това време, всички ще живеете в родината. И ще се трудите. Ще трябва да забравите привилегированото положение на вашата каста.
В очите на Лийагейа блесна ненавист.
Председателствуващият се разсмя.
— Ако аз бях роден, когато вие излитахте — каза той, — вероятно ти не би говорил с мене. Времената се измениха. И вие знаехте, че ще се изменят. Иначе защо бихте тръгнали да търсите други планети?
— Ние направихме това, за да спасим бъдещите поколения — гордо отговори Лийагейа.
— Лъже или не казва това, което мисли — каза медикът.
— Виждаш ли, Лийагейа. Ти се отклони от истината и това веднага беше забелязано. Ще я кажа вместо тебе. Вие излетяхте, за да спасите кастата си, предвиждайки неизбежната разплата. Вие знаехте, че дните на господството ви над планетата са преброени. И решихте да се преселите на друга планета, където отново бихте могли да станете господари и да живеете за сметка на другите. Колонизацията е продължителна работа.
Лийагейа вдигна глава.
— А вие — с подчертана ненавист каза той, — вие, благородните и правдивите, нетърпящите злото, какво правите вие? Обричате населението на планетата на гибел? Вие знаете, че на планетата няма място за увеличаващото се население и отблъсквате ръката, която ви протягаме за помощ. Ако ти беше прав, Вийайа, така струва ми се те наричат, тогава защо ми трябваше да се завръщам тук?
— Неискрен — спокойно каза медикът.
— Зная — председателят насмешливо се усмихна. — Всички знаят това. Не, Лийагейа — каза той, — ти си се върнал не защото са те изпратили за хората. Вие сте намерили дива планета. Там е нужен много труд. И това не ви е по вкуса. Тогава вие сте тръгнали да търсите друга. Намерили сте Лиа. Там всичко е готово, има градове, пътища, заводи. Това ви е харесало повече. Но населението на Лиа вече не е изостанало и няма да ви се подчини. Тогава вие сте решили да унищожите населението на планетата. Решение, което напълно съответствува на вашия морален облик. Но какво бихте правили там сами? Нужни са ви хора. И ти си дошъл само за да ни излъжеш, да подмамиш хиляди хора, на които предстои да работят за вас. Но излъганите сте вие, Лийагейа. Ние не искаме да се избавим от пренаселването на такава цена. Пък и не се нуждаем вече от спасение. Иди, опитай се да ги извикаш. Няма да намериш нито един човек, който да не ти обърне гръб като чуе думите ти. Нито един на цялата планета. Не очаквахте ли това?