Лийагейа мълчеше. Лицето му гореше, но очите му някак изведнъж изгаснаха, помътняха.
След това той каза без ненавист, с уморен глас:
— Вие добре сте използували времето. Съжалявам, че не отдавахме значение на думите на Рийагейа.
— Рийагейа — учудено възкликна председателят, — помня това име. Той беше командир на вашата ескадрила и ваш съучастник.
— Времената се менят — с ироничен тон повтори Лийагейа думите на самия Вийайа. — Какво още искате от мен?
— Нищо. Ти си свободен, Лийагейа.
— Тогава ще ви задам само един въпрос. Защо каза, че не се нуждаете от спасение? Или под ваше то ръководство населението на планетата е започнало да намалява?
— Не, то се е увеличило и то по-бързо, отколкото по твое време, при вашето управление — отговори Вийайа. — Но вече ти казах, че десет поколения, живели без робството на вашата каста, не са си хабили напразно силите. Ти, Лийагейа, знаеш, колко ревниво пазехте секретите на вашата власт, в това число и техниката на космическите полети. Вие взехте със себе си всичко. И бяхте убедени, че „низшите същества“ никога няма да открият тези тайни. Не ни беше нужно много време, за да изпреварим вашата техника. С чии ръце строяхте вие своите кораби? Тези ръце останаха на планетата. А разумът вие смятахте за своя привилегия. Най-голямата ви грешка, Лийагейа. Отговарям на въпроса ти. Проблемът за пренаселението, който съвсем не ви интересуваше, макар ти и да направи опит да ни убедиш в обратното, накара нашите прадеди да предприемат това, което ти искаше да представиш като ваша заслуга. Ние самите излетяхме в космоса и случайно в различна от вашата посока. Ние не знаехме накъде сте тръгнали вие. И намерихме братя по разум, които ни приеха и ни предложиха своята помощ. Сега вече е близо времето на масовата емиграция към новата родина, която е подготвена със съвместните усилия на двете планети.
— Значи, все пак се каните да заселвате чужда планета?
— Необитаема, Лийагейа. Виждам по израза на лицето ти, че не виждаш разлика. Според тебе, низшите същества, които населяват Лиа, не заслужават нито жалост, нито снизхождение, ако са засегнати интересите на такива „висши“ същества като тебе. Но според нас низши същества сте вие — ти и твоите съмишленици. И аз не вярвам, че обитателите на Лиа са диваци. Твоите разкази за тази планета опровергават това твърдение. След няколко дни нашият космически кораб ще излети нататък. Аз зная, че там ще срещнем братя, които също като нас ще приемат тебе и всички вас за двуноги зверове.
Лийагейа отметна глава. Мрачен огън пламна в тъмните му очи.
— Вийайа, ти не се страхуваш да обсипваш с оскърбления този, който не може да ти се противи. Тук аз съм сам. Но ако ти ме смяташ за звяр, защо тогава каниш звяра да живее сред вас? Не е ли по-добре да бъде унищожен?
— Може би си прав, Лийагейа — отговори Вийайа, — но ние не сме свикнали да убиваме хора. И ние не те каним да живееш сред нас, а те принуждаваме за наказание.
2
Дълго е пътуването по пътищата на вселената.
Светлинният лъч лети с години от една звезда към друга. А създаденото от човешките ръце не може да лети със скоростта на светлината.
Дълъг и скучен е пътят!
А ако тревогата гризе екипажа на кораба, той изглежда още по-дълъг.
Те нямаха възможност да прекарат по-голямата част от пътя в сън. Живееха при обикновен дневен режим: през едната половина бодърствуваха, през другата спяха и с нищо не можеха да си запълнят времето.
Бяха четирима.
Идеята ги влечеше напред, към далечната цел. За идеята те жертвуваха себе си. Нямаха надежда да се върнат обратно. Излетяха от родната планета завинаги. Те не можеха да се върнат, защото не знаеха как да управляват кораба, как да намерят пътя в безкрайната пустота.
Корабът се управляваше от автомати.
Умни, внимателни, чувствителни, те го водеха по набелязания път, прекаран не от тези, които се намираха сега на борда, а от други. От тези, които бяха построили кораба, които умееха да го управляват, знаеха как да намират пътя в космоса.
На борда му нямаше нито един от тях.
Автоматите бяха сигурни. Те знаеха повече от своите сегашни стопани и с равнодушието на машини бяха изменили на предишните.
Корабът летеше по точно определен курс. Каквото и да се случеше, каквито и препятствия да възникнеха на пътя му „командирът“ на кораба за част от секундата щеше да вземе решение и да избегне всяка опасност.