4
Земните хора вече отдавна се бяха запознали със своите небесни съседи — планетите от Слънчевата система, отдавна вече земните очи бяха свикнали да наблюдават картини на чужда природа, да изучават растителен, а някъде и животински свят на други планети.
Не беше далеч и времето, когато мощни земни звездолети щяха да оправдаят названието си и да полетят не към планети, а към звезди, за да намерят край други слънца, в други планетни системи разумен живот, братя по разум.
Никой вече не се съмняваше в тяхното съществуване във вселената. И никой не приемаше появяването на Гианея като доказателство, защото не беше необходимо никакво доказателство за безспорната истина.
Но ако се изключат дрехите на Гианея, с които тя се появи пред хората на Хермес, никой още не беше виждал нищо, което да е направено от ръцете на разумни същества от друг свят.
И ето че сега пред очите на групата хора, според които като че нарочно се намираше и представителката на чуждия разум, със самото си присъствие потвърждаваща реалността на това, което виждаха, се появи цял комплекс от предмети, направени не на Земята, и то не отделни, несвързани помежду си предмети, а именно комплекс, обединен от една цел, един замисъл, от обща научна и техническа мисъл.
Мисъл на друг, чужд на Земята свят.
Моментът беше толкова вълнуващ, че участниците в експедицията, на които беше поръчано да фотографират базата, когато тя бъде намерена и направена видима, не си спомниха веднага за задълженията си.
Но когато операцията започна, те се сепнаха и всичко, което се случи по-нататък, навеки беше запечатано върху лентите.
Не по-малко от десет минути екипажите на петте всъдехода гледаха това, което се появи пред тях. Всеки искаше завинаги да запомни зрелището.
Двете огромни, яйцевидни тела стояха пред тях, пъстри като детски играчки. Те бяха съвсем гладки, без издатини и разширения, без нищо, което да напомня дюзи, всяко от тях дълго по четиридесет метра.
Това бяха тайнствените спътници разузнавачи, които толкова дълго занимаваха мислите на учените и доставяха безброй безпокойства и грижи на Космическата служба.
От всички страни, от малките възвишения с формата на куполи, издигащи се на не повече от двадесет сантиметра над земята, към всяко от яйцата се проточваха дълги маркучи. Беше ясно, че това е само горната част и останалото е скрито под лунната почва и за да разберат какво представлява, са необходими разкопки.
В дълбочината на ямата, в противоположния й край се виждаше някакъв дълъг предмет във формата на ромб.
Затаили дъх, хората разглеждаха базата и спътниците, изникнали сякаш от небитието.
Всичко беше неподвижно, застинало, като че ли сковано от ужасяващия мраз на лунната сянка.
Боята почти не беше докоснала почвата и всичко, което бе подложено на нейното действие, се открояваше много релефно. Ромбът, куполите, маркучите и самите спътници разузнавачи изглеждаха метални, но дали наистина бяха такива пречеше да се определи същата тази боя, която ги беше направила видими.
Сабо наруши дългата тишина.
— Приберете пулверизаторите! — гласът му звучеше все така равно и спокойно, както преди. — Внимание! Да се пуснат роботите номер втори и трети!
Появиха се механизми, които по нищо не напомняха първите. Това бяха роботи-„хора“, с крака, ръце и кръгли стъклени „глави“. Малко тромаво, но бързо, те се отправиха към изкопа.
Четирите пурообразни машини се върнаха, всяка при своя всъдеход и бяха прибрани вътре.
Настъпи най-отговорният и най-интересният момент в операцията.
Кибернетичните автомати можеха да направят пълно и детайлно изследване на всеки предмет както отвън, така и отвътре, без да нарушават външната обвивка. Бързо и много точно те определяха размерите, материала, химичния състав, „виждаха“ всичко, което се намираше вътре, можеха да се справят с всяка схема, даже толкова сложна, колкото и тяхната собствена.
Такива роботи се използуваха често за най-различни цели и обикновено те пазеха получената информация в своята „памет“ като я предоставяха при поискване. Този път в конструкцията им беше направено изменение. Налагаше се да се съобразяват с възможността за унищожение на роботите от защитната апаратура на базата или спътниците. Всичко, каквото успееха да узнаят, роботите щяха да предадат незабавно в щабния всъдеход.
Сабо се приготви за приемане на съобщенията.
Но дали ще успеят да разберат нещо? Ще „допуснат“ ли това спътниците и тяхната база?