Повечето се съмняваха в успеха.
Робот номер две като се приближи до края на отвесния склон се спусна на площадката. Номер трети нещо се забави, но след това се спусна и той.
— Номер първи! — изкомандува Сабо. — Предавам управлението! Второ издирване!
— Второ издирване! — равнодушно повтори невидимото на екраните кълбо.
Муратов си спомни обясненията на Верьосов. Двата робота-„човека“ преминаваха под командата на електронния мозък, затворен в кълбото и сега ще изпълняват само неговите заповеди. Кълбото се намира по-близо до мястото на действие и има пряка зрителна връзка с изпълнителите. На него ще му стигне „съобразителност“ и при най-неочакван обрат да вземе правилно решение много по-бързо, отколкото би могъл да направи това човек.
Роботите се разделиха. Единият се отправи към най-близкия спътник, а другият — към ромба.
Базата не реагираше. Създаваше се впечатление, че там няма никаква защитна апаратура срещу навлизането на чужди тела.
Защо бездействува?
Муратов погледна към Гианея. Тя наблюдаваше с нескриван интерес. Върху лицето й не се виждаше никаква тревога.
За какво мислеше тя в този момент? Какво чувствуваше?
Земните хора се канеха да проникнат в тайната, която съотечествениците на Гианея искаха да скрият от тях. Тя не можеше да се отнася към това с пълно равнодушие, но външно изглеждаше точно така.
Изведнъж робот номер три спря и като се обърна, тръгна обратно към кълбото.
— По всяка вероятност той е решил, че изследването трябва да се прави едно след друго — каза Стоун, като имаше предвид електронния мозък. — Страхува се от объркване при едновременно подаване на информация.
— Да, изглежда, че е така — съгласи се Сабо.
Робот номер две безпрепятствено се приближи до ромба.
Върху таблото на приемния апарат светна зелената точка на сигналната лампичка, зад стъклото на тясното „прозорче“ с лек шум запълзя лентата на записа.
Роботът беше пристъпил към работа.
Той действуваше последователно, с хладнокръвието на машина. Съобщи размерите на ромба, подчерта, че по-голямата му част е вградена в скалата и пристъпи към материала, от който беше направена външната повърхност.
Отначало всичко вървеше гладко. Върху лентата бързо се отпечатваха знаците на химичните елементи. Желязо, алуминий, манган, калций.
Но ето, че се появи въпросителен знак. Това означаваше, че роботът е срещнал неизвестен елемент или сплав от няколко, която той не може да разложи.
Втори въпросителен знак… трети!
— Лошо! — каза Сабо. — Конструкцията не е обмислена докрай. Той не може да прави непознати анализи.
— Нищо подобно — в говорителя се раздаде нечий глас от друг всъдеход. — В него е заложена програма за всякакви анализи, които някога са били правени на Земята. А това, което не могат или засега не умеят да правят хората, естествено не може и той.
— Нямаме нужда от адвокат — пошегува се Сабо. — Тази професия отдавна е изчезнала.
— Дали ще се досети да отреже парче от ромба за анализ на Земята? — попита Стоун.
Не се наложи Сабо да отговаря на този въпрос. Вместо него отговори кълбото.
Те видяха как роботът извади някакъв инструмент. По всяка вероятност, трион. Посипаха се искри.
— Материалът не се поддава — сухо съобщи електронният мозък. — Изпратете друг.
— По-съвършен няма — отговори Сабо.
— Прекратявам — каза кълбото.
В същия момент робот номер две прибра електрическия трион.
Муратов никога не беше виждал работата на такива машини. Струваше му се странно да слуша този разговор и да съзнава, че не говорят двама души, а човек и машина.
— Лошо! — повтори Сабо. — Именно в това, което не можа да разбере нашият разузнавач, се крие тайната на невидимостта.
— Да опитаме да отрежем парче от купола? — предложи Стоун.
Електронният мозък на кълбото сам дойде до същото решение. Роботът тръгна към най-близкия купол.
Но и тук нищо не излезе. Материалът, от който бяха направени агрегатите на базата, не се поддаваше.
Роботът се върна при ромба.
Той вдигна ръце и ги допря до повърхността.
И отново нищо не се случи.
Рязко се измени цветът на екраните. Станаха леко зеленикави. Ромбът и стоящият до него робот се приближиха и заеха цялата площ на екрана.
След това всички видяха как повърхността на ромба потъмня, разтвори се и се появиха някакви кабели, ръчки, остри ръбове на прибори.
Разкри се вътрешността на ромба.
— Ако това е електронният мозък на базата — каза Токарев, — то какво общо имат с него ръчките?