— Няма нищо — усмихна се Гианея.
— Ние ви молим да си спомните дали Рийагейа е говорил с какво спътниците заплашват хората от Земята.
— Не съм чувала.
— Но нали знаехте защо летите към Земята?
— Знаехме.
— Защо?
— За да осъществим отдавна замислен план.
— Какъв?
Гианея се засмя.
— Вие не сте последователен, Виктор — каза тя насмешливо. — Ако аз можех да ви отговоря на този въпрос, то бих могла да ви отговоря и на първия. Това е едно и също. Аз знаех, че ние искаме да осъществим нашия план. А какъв е той? За това знаеха само Рийгейа и още трима.
Марина беше говорила на брат си, че Гианея е способна на лъжа. И сега той беше напълно убеден, че тя лъже. Неговата увереност се подкрепяше още и от нейната собствена фраза: „Земните хора не заслужават участта, която ние им готвехме“. За да каже така, тя би трябвало да знае какво се е готвело.
— Вие знаете, Гианея — настоя той тихо.
Отново се раздаде нейният мелодичен смях.
— Да допуснем — каза тя, без ни най-малко да се смущава. — Но не е нужно вие да знаете това.
Муратов кипна.
— След всичко онова, което вече ни съобщихте — обърна се той рязко към нея, — вие сте длъжна да кажете.
— Упреквате ли ме?
Муратов разбра, че трябва да измени тона. Огънчето в очите на Гианея беше опасно.
— В нищо не ви упреквам, Гианея. Напротив, възхищавам се от вашата благородна постъпка. Вие ни оказахте огромна услуга. Но бъдете последователна. Ние много се тревожим от неизвестността.
— Разбира се, тя трябва да ви тревожи. Но дори и да ви кажа, вие няма да разберете това — Гианея за трети път повтори тази фраза.
Муратов с усилие на волята се принуди да не реагира.
— Опитайте — промълви. — Може би сме способни да ви разберем.
Тя се хвана с ръце за края на басейна, леко изскочи от водата (движенията й винаги бяха леки, а тук, на Луната, особено) и непринудено седна до него. Електрическата светлина хвърляше игриви отблясъци по влажното й зеленикаво тяло.
— За това е нужно да знаете каква е била причината за възникването на нашия план.
— Тогава разкажете за това.
— Ще разкажа.
— Кога?
— Някога по-късно. Тук не е място за толкова дълъг разговор.
— Но докато вие се каните — отново не издържа Муратов, — може да се случи непоправимото.
— Възможно е. Но сега вече нищо не може да се поправи или измени. Не ми говорете рязко — аз не обичам това. Нашият план вече се осъществява независимо от нас. Това стана по ваша вина. Аз ви предупреждавах.
Нейното хладнокръвно спокойствие и необяснимо упорство бе в състояние да вбеси човек. Муратов едва се сдържаше. Нали веднъж самата тя беше казала, че „спасява“ хората. А сега даже с една дума не се опитва да помогне на същите тези хора.
Може би само една нейна дума би била достатъчна!
Той изпитваше нещо подобно на ненавист към тази жена от чужд свят, която така равнодушно говореше за опасността, заплашваща човечеството.
„Тя самата вече се е смирила с участта да не се върне в родината си — мислеше той. — А нашата участ никак не я интересува. Може би даже се радва.“
Той разбираше, че не е справедлив към Гианея. Нейната поразителна, до тъждество, външна прилика с кората, често го караше да забравя, че тя е човек от друг свят, който разсъждава, мисли и се държи по друг начин. Нейното поведение се диктува от други възгледи, представи, понятия, от съвсем различно възпитание. В какво можеше да обвини Гианея? В това, че тя не е като земните хора? Тя и не можеше да бъде.
Имаше момент, още на Земята, когато Муратов помисли, че думите на Гианея „спасявам ви“ са предизвикани не от опасения за съдбата на хората, а от инстинкт за самосъхранение. Нали живеейки на Земята Гианея би разделила участта на земното човечество. Но сега той разбра, че тогава тя е била искрена. Нейната собствена участ й беше безразлична. Ако не беше така, Гианея незабавно би казала всичко.
— Това, което направи Рийагейа се оказа напразно — тихо произнесе Гианея, явно мислейки на глас. — Но така и трябваше да се случи.
Муратов чу тези думи, макар че бяха казани много тихо.
Той не зададе натрапващия се въпрос — тя говореше не на него, а на себе си.
И изведнъж осъзна, че Гианея произнесе фразата на испански.
Той още не беше успял да разбере докрай значението на този факт, когато Гианея с рязко движение се хвърли във водата. Пръските го окъпаха от главата до краката.
— Няма причини да се вълнувате — извика тя, плувайки. — Марина ми е говорила, че вие ще се справите с всяка опасност.