6
Няколко минути Муратов машинално следеше движенията на Гианея. Той за пръв път я виждаше как плува и неволно се залюбува на красотата в движенията й. Когато играеше поло тя плуваше по друг начин.
Но мислите му бяха далеч.
Тя каза на себе си, помисли на глас — и го направи на земен език!
Когато се замислят дълбоко, понякога хората произнасят мислите си на глас. В самия факт, че Гианея очевидно без да забележи това, изрази мислите си с думи, нямаше нищо чудно. Но защо „помисли“ на испански език? Би било много по-естествено, ако тя беше казала тази фраза на своя. Човек винаги мисли на своя, а не на чужд език.
Муратов чувствуваше, че стои на прага на много важно откритие.
„Излиза — разсъждаваше той, — че Гианея знае испански език много отдавна, може би от детство. Тя го знае толкова добре, така е свикнала с него, че даже може да мисли на него. Това е странно и необяснимо. Но да го приемем като факт. Гианея явно не е запозната с техническите въпроси, не е напълно запозната и с целта на пристигането им в Слънчевата система. Планът на нейните сънародници й е известен само в общи линии. Защо е така? При полет в космоса няма да вземат ненужен член в екипажа. За нещо тя е била необходима. За какво? Само едно би могло да я направи полезна — знанието й на земен език — испански. Гианея би трябвало да им служи за преводач! Но тогава се получава, че екипажът на загиналия кораб е имал намерение да каца на земята, а не само на Луната, където, според тях, все още не е имало хора. Извънредно важен извод!“
Муратов едва ли не бегом се втурна да търси Стоун. Той намери началника на експедицията заедно със Сабо, Токарев и Верьосов.
— Слушайте, другари! — във вълнението си Муратов даже не забеляза, че прекъсна говорещия Стоун на средата на думата. — Мога да ви съобщя много важна новина.
Той подробно разказа целия разговор с Гианея и догадките си.
— Получава се — завърши той, — че те са възнамерявали не само да осъществят плана си, но и да прекарат известно време на Земята. Но как да се съгласува това?
Съобщението на Муратов развълнува всички. Стоун скочи от креслото.
— Вие сте прав, хиляди пъти прав — каза той. — Ние сме глупави, че не разбрахме това по-рано. Цялата ситуация се изменя. Дори Земята да е застрашена, колкото и голяма да е опасността, това не е катастрофа. Техният план няма да се осъществи за един миг, за него е необходимо време. И доста продължително. А в такъв случай няма нищо страшно. Ние ще се справим с всяка опасност — (Без да знае, Стоун повтори думите, които току-що беше казала Гианея.) — След няколко часа спътниците ще бъдат унищожени. Вие сте три пъти герой, Муратов! Друг не би обърнал внимание на това, че Гианея мисли на испански. Тя явно знае този език от детството си, това е съвсем очевидно. Значи, от детство е била подготвяна за преводач. Спомнете си, тя веднъж беше казала, че е долетяла на Земята против волята си.
— Ако всичко е така — каза Токарев, — то защо тогава е било нужно Рийагейа да унищожава кораба и самия себе си? Ако той е бил приятел на Земята, по-логично би било да се яви при нас и да ни предупредя за опасността.
— Да, ако е могъл да го направи — отвърна Сабо. — Ние не знаем нищо, ето къде е бедата.
— При това не трябва да забравяме, че всички наши предположения могат да се окажат съвсем погрешни — отбеляза Стоун. — Възможно е корабът да не е бил унищожен, а да е загинал случайно.
— Не, изключено е — възрази Муратов, след като помисли малко. — Гианея каза: „Това, което направи Рийагейа, беше напразно.“ Защо напразно? Защото спътниците все едно получиха заповед да действуват. И това пак следва от думите й.
— Може би и тя греши — с обичайното си упорство каза Стоун.
Но както много скоро се изясни, Гианея не грешеше.
* * *Съобщението на Седмата лунна експедиция беше посрещнато на Земята с внимание, но без особена тревога. Тези, които трябваше, обсъдиха полученото известие и стигнаха до извода, че нищо не може да заплашва самата Земя, тоест, построеното на нея от хората. Какво можеха да направят на огромната планета двете малки „яйца“, дълги по четиридесет метра, каквото и да има в тях. Даже взрив на двата спътника, превъзхождащ стотици пъти мощността на тяхната пълна анихилация, на разстоянието, на което се намираха спътниците от повърхността на Земята, не беше в състояние да причини и най-малки разрушения. Може да става дума само за това, че в спътниците има нещо вредно за населението на Земята, най-вероятно източници на някакво мощно излъчване, действуващо върху живите организми. И то само в този случай, ако наистина е било замислено да се причини вреда на хората в което все още мнозинството се съмняваше.