Това свидетелствуваше, първо, за пренаселване на тяхната собствена планета и второ — за нисък морал.
Но ниското морално ниво и високото развитие на техниката от земна гледна точка бяха несъвместими.
Известно време след тези събития, изтъкнатият историк и философ Андрей Первенцев публикува статия, където излагаше своето становище по целия комплекс от загадки.
Според него единственото обяснение трябваше да се търси в аналогията със земната история.
Законите на общественото развитие на разумните същества навсякъде са почти еднакви. Но природата е безкрайно разнообразна и безкрайно разнообразни са пътищата на развитие на мислещите същества. Още повече в такива мащаби, като вселената.
Само преди малко повече от сто години една от най-развитите страни на Земята — Германия — въвлече света в опустошителна война, прокарвайки доктрината за унищожение на другите народи. А нима управляването на термоядрените сили не е висока техника? И нима нямаше време, когато хората, владеещи тази техника, готвеха ядрена катастрофа, която заплашваше тези, които оцелеят със същата участ, замислена от съотечествениците на Гианея?
„Природата на експлоататорите — правеше извод Первенцев — винаги и навсякъде е еднаква. За мен няма съмнение, че на планетата на Гианея по времето, когато е бил подготвен този план, е имало рязко изразен експлоататорски строй. По всяка вероятност сега този строй вече не съществува. Или доживява последните си дни. В това ни убеждава всичко, което направи Рийагейа.“
Первенцев беше още по-близо до истината. Но тогава все още не знаеха това.
Едно беше ясно: враждебният акт, с който се сблъскаха земните хора, е много рядко изключение. И нямаше основание да се мисли, че това изключение някога ще се повтори.
Както правилно беше отбелязала Фрейзър, космическата интервенция би могла да има успех само по време на детството на човешкото общество. Но не тогава, когато хората вече бяха обединени и можеха съвместно да се защищават от всяка опасност.
Общество, което живее като дружно, сплотено семейство и е достигнало високи върхове в науката и техниката, е непобедимо.
7
— Това вече започва да ме безпокои — каза Марина.
Тя стана и като закри очите си с длан се вгледа в блестящата с мириади искри водна шир.
Изумрудно-сапфирените вълни на Черно море лениво се плъзгаха към брега. Седефена омара закриваше линията на хоризонта. Там, където тя едва се долавяше, сякаш висяха във въздуха очертанията на бял параход. Той беше далеч и изглеждаше неподвижен. Денят беше почти безветрен, само от време на време се чувствуваше лек полъх, който носеше не прохлада, а само зной.
Черната главичка на Гианея не се виждате никъде.
— Тя плува прекрасно — лениво отвърна Виктор Муратов.
— Вече мина повече от час.
— Какво от това.
— Все пак се безпокоя.
Раул Гарсиа се повдигна на лакът.
— Хайде да я търсим — предложи той.
— С какво?
— С някой катер. Ако обясним каква е работата, всеки ще ни даде лодката си.
— Да почакаме още малко.
Тревогата на сестра му се предаде и на Виктор. Той скочи и се приближи до водата.
През този ден всички плуваха много. Гианея през цялото време беше с тях. А когато се умориха, тя остана да плува сама. И вече повече от час я нямаше.
Беше изминал месец, откакто Седмата лунна експедиция се бе завърнала на Земята. Повечето от хората вече бяха забравили тревогите и вълненията на тези дни. И само присъствието на Гианея на Земята неволно напомняше за необикновените събития.
Участниците в Седмата експедиция решиха да си дадат едномесечна почивка и в пълен състав отидоха на Кавказкото крайбрежие.
Отначало Гианея не беше с тях — тя се върна в Япония, при Марина.
За този месец се изясниха много неща. Гианея бе станала много по-откровена. Окончателно се изясни, че някъде съществува свят, чийто обитатели остро се нуждаят от планета за заселване. Престана да бъде загадка и това, че Гианея не помни своята родина, обстоятелство, което на времето така силно бе поразило Виктор Муратов. Тя бе родена на друга планета, намерена от нейните съотечественици и призната от тях за негодна за колонизиране. Своята истинска родина Гианея никога не бе виждала.
По-ясна стана и личността на Рийагейа. Учен, инженер (според земните понятия), технически ръководител на космическа експедиция, този човек явно не е бил като другите сънародници на Гианея. Той винаги възразявал против плана на своите другари по отношение на Земята, смятал го за безчовечен. Настоявал да останат на първата планета, да я застроят и заселят. Защо не са се съгласили с него оставаше тайна. Гианея не казваше всичко докрай.