И макар целта на кораба, с който бе долетяла Гианея, да беше напълно ясна, към самата нея никой не изпитваше неприязън.
Пасивната роля на тази девойка бе съвсем очевидна, а и всички вярваха на думите й, че е дошла на Земята против волята си и това служеше за оправдание на симпатията, която чувствуваха към Гианея.
Според Марина Муратова, след завръщането си от Луната, Гианея поразително се бе изменила. Ако по-рано в нея се бе чувствувал някакъв скрит страх, то сега от него не бе останала и следа. Ако по-рано Гианея се бе старала да избягва хората, то сега тя сама търсеше обществото им. По нейно желание, по нейна инициатива скоро Марина и Гианея се присъединиха към участниците в Седмата експедиция.
Всички се досещаха за причините на тази промяна. Гианея е знаела за опасността, която заплашваше хората, бе очаквала осъществяването на престъпния план и се бе страхувала от възмездие. Беше очевидно, че тя съдеше за хората според обичаите и представите на своите сънародници, които вероятно бяха сурови и жестоки. Ненапразно, след като стана откровена, тя заяви, че пътят към родината за нея е затворен.
А сега, след като не се бе случило нищо, когато планът бе ликвидиран в корен и над хората не надвисваше вече никаква опасност, Гианея престана да се страхува за себе си.
Всичко това беше доста правдоподобно, за да се смята за истина.
Разбира се, никой не би докоснал Гианея, дори планът им да беше се осъществил. Но тревогата й беше понятна.
На въпроса, дали нейните съотечественици могат да изпратят към Земята нови спътници разузнавачи, Гианея решително и твърдо отговори: „Не!“. И отказа да обоснове по-подробно отговора си.
— Аз не искам — каза тя на Марина — у вас да се създаде прекалено лошо мнение за нас. И така вече не е много добро. Разбирам, че за вас това не е празно любопитство, но повярвайте на думите ми. Никога вече няма да има никакви опити да се навреди на земните хора. Ако не беше така, той не би постъпил по този начин.
Тези думи, съобщени от Марина, убедиха всички. Личността на Рийагейа, когото никой не бе виждал и нямаше да види, продължаваше да влияе на събитията и след смъртта му. Вярваха му, а в това, което Гианея каза от негово име, имаше несъмнена логика. Безсмислено беше да жертвува себе си и другарите си, ако имаше възможност да бъдат изпратени към Земята нови спътници със същата цел. В такъв случай, както беше казал веднъж Токарев, би било по-логично да се яви при хората и да ги предупреди за опасността.
Наистина, оставаше неясно защо Рийагейа бе предпочел да унищожи себе си и кораба. Той и в този случай можеше да се яви при хората. Нали корабът имаше намерение да кацне на Земята, както потвърди Гианея.
Тя бе станала много по-откровена, но не до край. За много неща тя премълчаваше, а това, което казваше, трябваше да се допълва от въображението.
Можеха да се надяват, че рано или късно Гианея ще разкаже всичко.
Както и по-рано, беше решено да й предоставят да постъпва както иска и да не форсират събитията.
Окръжаваха я с предишното внимание и грижи.
Много хора се учудваха, че безделието никак не тежи на девойката от друг свят. Вече почти две години Гианея се намираше на Земята, обиколила беше земното кълбо, видяла бе всичко и според разбиранията на земните хора, отдавна би трябвало да изпита потребност от някакъв труд. Но не се забелязваха никакви признаци, че Гианея изпитва такава потребност.
Вече бе известно, че тя е много млада. Най-после Марина бе получила отговор на въпроса за възрастта на гостенката от космоса. Гианея бе успяла даже да изчисли годините си по земното време. Беше се оказало, че ако се смята в земни години, Гианея е само на седемнадесет.
Това отчасти обясняваше очевидния навик да не се труди. Още не беше успяла да свикне.
На естествения въпрос средно колко години живеят нейните съотечественици, последва отговор, който се стори на много хора невероятен. Гианея назова чудовищната цифра 500. Излизаше, че по земните години нейните сънародници живеят шест пъти повече, отколкото хората на Земята.
Причините за това дълголетие, дали така е било винаги или само през последните векове, разбира се, много интересуваха учените, но отговорът на Гианея беше прост и донесе разочарование:
— Аз не зная — каза тя.