Малка беше надеждата да разберат това, което Гианея не знаеше. Къде се намира нейната първоначална родина също не й беше известно.
— Но нали там знаят накъде са излетели вашите кораби? — попитаха Гианея.
— Не — беше най-странният отговор.
Все още много неща бяха загадка. И по всяка вероятност завинаги. Ако в родината на Гианея не знаят за съществуването на Земята, нямаше никаква надежда оттам да долети космически кораб. В просторите на вселената случайното откриване на планета, при това, на такава, каквато е необходима, се изключваше. Шансовете на такава случайност бяха равни на нула.
Това огорчаваше и дразнеше. Неволно изникваше желанието на мястото на Гианея на Земята да се намираше друг човек, осведомен.
— Ех! — казваха учените. — Ако Рийагейа беше тук!
Разбира се, тогава връзката между двата свята нямаше да се прекъсне, както сега.
Но нищо не можеше да се измени или поправи. Така се бе случило и трябваше да се примирят.
Вековната мечта — да бъде осъществена връзка с други обитаеми светове — заплашваше за неопределено време, както и по-рано, да си остане мечта.
— Добре, че поне е приятно да се гледа тази представителка на чужд разум — шегуваха се на Земята. — Можеше да се окаже и изрод.
Това беше слабо утешение.
* * *Изминаха още десет минути.
Няколко десетки души с тревога се вглеждаха в морето, търсейки изчезналата Гианея с бинокли. Муратов и Гарсиа вече бяха получили катер и се готвеха да тръгнат да търсят девойката.
— Ето я! — с облекчение извика Марина, първа забелязала бегълката.
Черният шлейф от коса, люшкащ се в такт с движенията на плувкинята, бързо се приближаваше към брега. Гианея плуваше в своя обичаен стил. След час и половина плуване в нея не се чувствуваше умора. Зеленикавите ръце равномерно и силно разсичаха водата.
А когато в своя огненооранжев бански костюм тя излезе на брега, никой не забеляза затруднено дишане. Гианея изглеждаше съвсем свежа.
— Може ли толкова да ни тревожите! — каза Марина.
Гианея се усмихна.
— Аз отплувах много надалеч — отговори тя с равен и спокоен глас. — Исках да догоня белия кораб. Но не успях. А след това се замислих и забравих, че ме чакате. Извинете!
Тя седна върху дребния чакъл, примесен с пясък, който покриваше плажа.
И в това движение също не се забелязваше умора.
— За какво се замислихте толкова? — попита Гарсиа.
Младият инженер се отнасяше към Гианея с особена симпатия. Тя много приличаше на влюбеност, което, разбира се, често служеше като повод за шеги.
Гианея се обърна към Муратов.
— Стана ми тъжно — каза тя и Виктор веднага долови в тона й нова нотка. Той я погледна в очите. Не, в тях нямаше сълзи, но те се чувствуваха в думите й. — Спомних си за родителите си, за сестрите и братята си. И така мъчително ми се прииска да ги видя.
Тя не отговори направо на Гарсиа. Но той не се обиди. Всички добре знаеха, че когато въпросът й се струваше важен, Гианея винаги се обръщаше само към Муратов.
— Но това никога няма да стане — добави Гианея.
Тя нищо не знаеше, милото момиче!
— Боя се, че е така — меко отговори Муратов. — Ние направихме всичко, за да ви дадем възможност да се върнете, но вие самата не знаете къде се намира вашата втора родина. Но, може би оттам ще долети още един кораб.
— Той трябваше да долети — неочаквано каза Гианея. — Но в последния момент беше решено да не се изпраща.
— Вашите хора може би ще размислят. Кажете, Гианея — Муратов искаше да я отвлече от тъжните мисли, — защо именно вие бяхте избрана за преводач? Нима само вие знаехте испански език?
— Моят баща знае също много добре — отговори Гианея, — но той вече е стар, за да лети втори път до Земята. А аз учех най-добре от всички при него.
— Вашият баща е бил при нас?
— Той е участвувал в първия полет. Именно тогава са открили вашата Земя.
— Дълго ли са били на Земята?
— Не зная точно, но струва ми се, дълго. Баща ми е успял добре да научи езика.
— Кога е било това?
Като чуха този въпрос, който отдавна интересуваше всички, Раул и Марина наостриха уши. Ще отговори ли Гианея?
— Може би ще ви се стори странно — каза Гианея, — но аз не зная. Времето в космическите полети много се обърква. Във всеки случай, по вашето летоброене, това трябва да е станало преди около половин век.
— Какво? — от силно вълнение Муратов се надигна. — Не грешите ли, Гианея?
— Мисля, че не греша. А какво ви учудва?
— Не, нищо. Ние мислехме, че е било по-отдавна.
Отговорът на Гианея за един миг бе разрушил цялото здание от догадки и хипотези, построено от хората. Изглеждаше несъмнено, че съотечествениците на Гианея са били на Земята през средните векове. Трудно беше да се допусне, че в по-късно време никой не ги е забелязал. Преди половин век! Това означаваше, че чуждият кораб е кацнал на Земята през последната четвърт на двадесети век, в епохата на социализма и бурното развитие на космонавтиката. Невероятно!