— Хайде да пресметнем — каза Муратов, като се стараеше да скрие от Гианея нарастващото си вълнение. — Нямаме работа и можем да се заемем с малко математика. Вие на колко години бяхте, когато вашият баща излетя за Земята?
— На николко — усмихна се Гианея. — Аз още не съм била родена.
Това затрудняваше задачата.
— Добре, а на колко години беше самият той?
— Не зная.
— Но например майка ви би трябвало да помни колко време е отсъствувал.
— Сигурно помни, но аз никога не съм я питала.
Планът на Муратов рухна.
Той все още не можеше да повярва на думите й. Половин век! Не, Гианея нещо греши. Можеше да се допусне, че това е станало в началото на деветнадесети век, но в края на двадесети… Гианея се обърква от разликата във времето за хората, които се намират на планетата, и за тези, които летят в космоса със субсветлинна скорост. Цялата работа е в това.
Гианея можеше да сгреши с век, век и половина, но не повече. Хипотезата за средните векове от земната история трябваше да бъде предадена в архивата.
Това изменяше цялата картина, съставена от учените на Земята при непосредственото участие на самия Муратов.
„Да, много, много лошо, че вместо Гианея — мислеше той, — тук не е самият Рийагейа. Дали някога истината ще бъде открита или завинаги ще остане неизвестна?“
Муратов така се бе замислил, че не отговори на някакъв въпрос, зададен от Гианея.
Тя повдигна рамене и се обърна към Марина.
— Гледайте, другари — каза Гарсиа, — към нас тича Стоун.
— Тича? — учуди се Марина.
Всички се обърнаха.
Стоун наистина не вървеше, а тичаше. Това съвсем не му бе присъщо.
Даже без да поздрави, което също не беше в навиците му, задъхвайки се той каза:
— Преведете й! Около Земята се е появил космически кораб, който несъмнено принадлежи на нейните сънародници.
8
Първи гравитометрите на лунните станции откриха приближаването на невидимия кораб към Земята.
Самият факт на невидимостта вече навеждаше на мисълта, че корабът принадлежи на тези, които бяха долетели преди година и половина. Пък и не можеше да се случи за година и половина Земята да бъде посетена от обитателите на две различни планети. Това би било съвсем невероятна случайност, след като в продължение на хилядолетия, без да се смята визитата на съотечествениците на Гианея, не се е случвало подобно посещение.
Разбира се, това бяха те.
Но защо, с каква цел са се появили толкова бързо?
Планът на сънародниците на Гианея беше съвсем ясен и това даваше възможност да се предвидят по-нататъшните им действия.
Пристигането на втория кораб на Земята беше преждевременно.
Колкото и малко време да бяха действували излъчвателите на спътниците разузнавачи, това излъчване беше хванато от приборите, изучено и дешифрирано. То беше родствено с радиацията от ядрените взривове и влиянието му върху човешкия организъм трябваше да доведе до пълно прекратяване на раждаемостта. Човечеството на Земята трябваше „естествено“ да отмре.
За осъществяването на такъв план бяха необходими като минимум осемдесет-деветдесет години. Едва след изтичането на този срок можеше да се очаква втори полет.
Екипажът на първия кораб беше унищожен от Рийагейа. Тези, които бяха останали, не можеха да знаят, че планът се е провалил.
Но ето, че се бяха появили само след година и половина.
Безспорно те би трябвало да мислят, че апаратурата на спътниците е включена от другарите им от първия кораб. Какво се е случило в действителност, не знаеха и не можеха да знаят.
Тогава защо бяха долетели?
Имаше три обяснения.
Първото, най-неправдоподобното, се състоеше в това, че корабът на Рийагейа не се е върнал. То беше неправдоподобно, защото екипажът на кораба трябваше да прекара известно време на Земята, което произтичаше от факта, че в експедицията участвуваше преводачка. Година и половина е прекалено малък срок, за да се преодолее разстоянието от Земята до коя и да е от близките звезди и да се прекара на Земята макар и само един месец.
Второто, което изглеждаше по-вероятно, подсказваше мисълта, че появилият се кораб е долетял за проверка. И последното, което беше най-неприятното — той би могъл да долети с цел да засили действието на спътниците, да го ускори, да стовари върху Земята нови, по-мощни порции от дяволското излъчване.