– Козима! – сети се тя най-сетне. – Малката сестра на лейди Елетра. Спомням си те от двореца.
– Коко, Ваша светлост – поправи я русалката с кратко подобие на поклон. – Мразя да ме наричат Козима.
– Коко, Фосегрим, какво правите тук? – попита Серафина.
– Това е главната ни квартира, Ваша светлост. Съжалявам за грубото посрещане. Опитвахме се да защитим територията си – извини се Фосегрим.
– Не разбирам – каза Серафина. – Каква главна квартира?
Фосегрим се изпъчи, посочи с тържествен жест останалите и величествено заяви:
– Съпротивата на черната перка.
Двайсет и две
– Моля ви, принцесо, вземете си още охлюви. Хапнете още няколко червея – подканяше я Фосегрим.
– Благодаря ви, магистро, много са вкусни, но се нахраних.
Лъжеше. Още беше гладна. Но и Фосегрим, и останалите бяха гладни. Виждаше се. Бяха слаби. Дрехите им висяха по тях.
Серафина седеше с либер мага в подземието на острокона. Беше почти десет вечерта. Другите тръгнаха на редовните си обиколки. Сера спа почти цял ден.
Всички ù се представиха, след като я „хванаха“ на четвърто ниво, когато успя да стане от пода. Вече познаваше Фосегрим и Коко. Другите бяха Николо, младежът с очилата, Калвино, Доменико, Алесандра и София.
Няколко остроки и дете. Това беше съпротивата.
– Серулия има късмет, че вие се борите за нея – бе казала Серафина с усмивка.
Серулия е обречена, беше си помислила.
Но това беше, преди да я заведат в подземието през един капак в пода на мазето. Там се озова в чиста, топла, просторна стая с походни легла, малка магмена печка, лекарства и хранителни запаси. Стените бяха покрити с карти на града.
– Военният кабинет – каза Фосегрим с гордост. – Оттук успяхме да прекъснем магмопроводите към двореца, да пуснем поток лава, който унищожи кухните, и да напълним хранителните магазини с раци.
– Откъде разбрахте как да направите всичко това? Аква гериерите ли ви помогнаха? – попита Серафина, изумена от работата им. Съжали, че ги е подценила. Тези библиотекари бяха не по-малко сериозни от Хищниците.
– Раковини! – изписука Коко.
– Слушахме записите на фелдмаршали от Стогодишната война, на кински генерали от династията Йонган, на партизански командири от блатата на Атлантика и много ранни меровингиански пълководци. Квантий Лигарий е знаел всичко за саботажите! – обясни Николо с блеснал поглед.
– Ние сме един голям, остър трън в седалището на Трахо – заяви Фосегрим сега, след като прибра неизядените охлюви и червеи. – Ще го разгромим и ще върнем Серулия на Меровингите!
– Магистро, боя се, че битката е много по-голяма – каза Серафина внимателно. – Знам как да я поведа. Но ми трябва вашата помощ.
– Само кажете какво ви трябва, принцесо – каза той. – Само кажете.
– Дойдох тук снощи, за да изслушам раковините за Пътя на Мероу, но те бяха изчезнали.
– Да. Трахо ги взе. Не зная защо.
– Аз зная, но не мога да ви кажа, защото ще ви изложа на още по-голяма опасност, отколкото сте в момента. Има ли други раковини на тази тема?
– На коя тема? – попита Коко.
Тъкмо се беше върнала от обиколката си и носеше чувал, пълен с морски краставици. Една сива пясъчна акула, дребна и бърза, с блестящи медночервени очи, я следваше по опашката.
– Откъде ги намери? Казах да не напускаш острокона, млада госпожице! Прекалено е опасно! – скара ù се Фосегрим.
Коко не му обърна внимание.
– Каква информация ви трябва, принцесо? – попита.
– Раковини за Пътя на Мероу – повтори Серафина, но само от учтивост. Не вярваше, че малката е чувала за Пътя. Самата Сера бе изучила историята на Атлантида след потапянето ù и знаеше, че десет години след като това се бе случило, Мероу, първата кралица на Миромара, беше предприела дълго пътуване из всички води на света. Според официалната история тя бе търсила безопасни места, в които да се засели морският народ, тъй като се множал и имал нужда от повече пространство. Сера обаче беше сигурна, че е имало и неофициална причина за пътуването: да се скрият шестте талисмана.
– Пробвай с Балтазаар, първи финансов министър от началото на царуването на Мероу до 62-а година – каза Коко небрежно. – Страхотен източник е, но почти никой не го знае. Според мен, защото раковините, които е записвал, не са на пето ниво, в раздела за ранна меровингианска история. На трето ниво са, при държавните архиви. На рафта „Разходи“ от 10 година от ерата на Мероу, същата, през която Мероу е предприела Пътя.
Серафина зяпна.
– Какво? – попита тя.