– Бал-та-за-ар – повтори Коко бавно и отчетливо, сякаш разговаряше с идиот. – Първи финансов...
– Да, чух. Откъде знаеш всичко това?
– Много раковини изслушах, откакто съм тук. Не можем да излизаме през деня и няма кой знае какво за вършене. Обичам да слушам раковини. И острокона обичам. Много по-добре е от кралския двор. Извинявай.
Серафина се усмихна.
– Не се извинявай. Съгласна съм – каза тя.
– Та, както казах – продължи Коко, – Балтазаар е бил нещо като счетоводител на Мероу. По време на Пътя е записвал всичко. Цели два дни ми трябваха, за да изслушам пет от раковините му. Толкова е скучен. Говори за всичкия багаж, който са носели. Всички инструменти, които са използвали за каквото и да било. Всички дрехи, които са обличали. Всичко, което са казали, направили и видели. Записал е всяко място, което са посетили...
– Всяко място? – прекъсна я Серафина.
– Да.
– Ще ми покажеш ли къде са тези раковини? – помоли Серафина и се опита да не покаже колко е развълнувана.
– Естествено – каза Коко. – Ела.
– Един момент, моля – спря ги Фосегрим. – Ездачите на смъртта редовно претърсват острокона. Коко, дръж си очите и ушите отворени, докато принцесата проучва раковините. Не можем да си позволим да оставим нещо на случайността. И двете да сте тук до полунощ.
Коко козирува.
Серафина се опита да възрази:
– Не мога, магистро. Трябва да изслушам тези раковини възможно най-бързо. Ще трябва да слушам цяла нощ, цял ден и през следващата нощ, ако се наложи.
Фосегрим поклати глава.
– Прекалено е опасно – каза той. – И за вас, и за нас.
– Нямам избор. Информацията, която търся, е много важна и трябва да се добера до нея преди Трахо.
Фосегрим помисли малко, после каза:
– Вземете две кошници. Сложете в тях колкото раковини можете да носите и ги донесете тук. Няма да е толкова тихо, но за вас ще е по-сигурно.
Коко грабна две кошници от пода и заплува към капака в тавана към мазето. Серафина взе две магмени лампи и я последва. Отчаяно се надяваше, че първият финансов министър Балтазаар ще може да ù каже това, което ù трябваше.
Двайсет и три
– Той страда. Много – каза Коко, когато двете със Серафина заплуваха към трето ниво. Всяка от тях носеше по една кошница и една магмена лампа.
– Кой?
– Фосегрим. Почти не спи. Нищо не яде. Обвинява се за всичко, което стана. За унищожаването на острокона. За кражбата на раковините. Николо все му казва, че не би могъл да направи нищо, но Фосегрим не го слуша.
– Клетият Фосегрим – каза Серафина. – Баба ми веднъж ми разказа колко лично приемал сигурността на острокона и всички раковини в него, още когато бил млад остроко. Каза, че открай време било ясно, че ще стане либер маг.
Фосегрим описа на Сера атаката на Трахо над библиотеката, след като я заведе в бункера. Каза, че неколцина остроки са били убити, когато са се опитали да се изправят срещу него.
– На бас, че не ти е разказал той самият колко яростно се би. И какво му направиха после – рече Коко. – Войниците на Трахо така го пребили, че припаднал. После го оставили, защото решили, че е мъртъв. За щастие Николо и останалите се криели в хранилището. Изчакали Трахо да си тръгне и го довлекли в подземието. Оттогава всички сме долу. Учим се как да се бием с тях. Кръстихме се Черните перки в чест на Фосегрим. Омагьосваме си перките, така че да са в неговия цвят. Само навън де. Нали знаеш как се отнася към магиите в острокона.
Тя вирна плавника и перките си. Бяха блестящочерни.
– Доста добре се справяме – добави момичето с горда усмивка. – Когато прекъснахме магмопроводите, сериозно объркахме нещата в двореца. Най-трудно ни е да си намираме достатъчно храна. Аз съм най-добра в търсенето. Много неща намирам в срутените къщи.
Усмивката ù се стопи.
– Понякога намирам и собствениците. Но вече започнах да свиквам с гледката на трупове.
– А ти защо си в острокона, Коко? Къде е семейството ти? – попита Серафина.
– Няма ги.
Серафина чу как гласът на момичето пресекна. Погледна я и видя, че изтри невидими сълзи от очите си.
– Какво стана?
Коко поклати глава. Сивата пясъчна акула, която ги следваше по опашките, започна да прави разтревожени кръгчета около стопанката си.
– Моля те, разкажи ми – настоя Серафина и я прегърна.
– Дойдоха в двореца – започна момичето. – Ездачите на смъртта. Прибираха всеки. Родителите ми чуха, че приближават, и се опитаха да ни защитят. Майка ми освободи заклинанието от една перла невидимка за мен и ми каза да плувам нагоре към тавана. Тъкмо пускаше друго за Ели, когато ездачите разбиха вратата. Ели пищеше. Майка ми също. Татко се опита да им попречи, но те го пребиха. Аз гледах. После ги отведоха.