Когато Балтазаар започна да се оплаква от цените на седлата, Серафина свали раковината от ухото си. Мероу е яздила на места, които са били толкова опасни, че са довели до смъртта на конете ù шест пъти. Във всяко от шестте подводни царства.
– За всеки от шестте талисмана – каза тя на глас.
Пулсът ù се ускори. Беше сигурна, че Мероу не се е разхождала безцелно из всички тези опасни места. Тя е била близка с другите петима магове, дори с Орфео, преди той да изгуби ума си, и ги е загубила до един при потъването на Атлантида. Телата им така и не са били погребани официално. Не е имала гробове, над които да скърби. Не са били пети погребални песни. Дали не е занесла талисманите на места, близо до тези, от които са произхождали маговете, за да намерят покой душите им, питаше се Сера.
Ако е така, то тогава черната перла на Орфео беше скрита във водовъртежа край бреговете на Гренландия. Лунният камък на Нави беше в земята на драконите в Матали. А талисманът на Мероу – камъкът на Нерия, беше някъде близо до брега на Испания. На лейди Талия не ù бе стигнало времето да разкаже на Сера и Линг за останалите три талисмана, но Сера можеше да се обзаложи, че талисманът на Никс, каквото и да представляваше, бе в блатата на Мисисипи, талисманът на Пира беше край нос Хорн, а този на Сикоракс – във Великата бездна.
Сера се развълнува от това, че успя да научи толкова много, но в същото време се обезсърчи от факта, че оставаха още въпроси без отговор. Логично беше да започне да търси талисмана на Мероу, тъй като се намираше в собственото ù царство, но откъде точно да започне? Балтазаар не бе споменал конкретна опасност във връзка с Камъка на Нерия. Само беше казал, че Мероу е била наранена от рибар край бреговете на Испания и че конят ù е заседнал на сушата. Само че бреговата ивица на Испания беше дълга стотици километри. Беше невъзможно да я претърси цялата.
Серафина изстена от безсилие. Отговорът на този въпрос беше пред очите ù, някъде из бележките. Трябваше да е там. Защо не можеше да го види?
Тя взе писалката и надраска рисунка на голям диамант върху пергамента. Нарисува го така, както го беше описала лейди Талия – във формата на сълза.
– Хайде, Мероу, помогни ми малко – прошепна тя. – Моля те. Къде е Камъкът на Нерия?
Вратата към бункера внезапно се отвори. Николо и Доменико се появиха в подземието. Изглеждаха разстроени. Скоро Серафина разбра защо. Бяха намерили бебе. Малко момченце. Беше на не повече от два-три месеца и ревеше с цяло гърло. Николо го държеше, а Доменико пелтечеше несвързано.
– Открихме го на фабрата. Чухме го да плаче. Не мога да повярвам, че ездачите на смъртта не са го чули. Беше скрит зад един корал. Не знаем как се е озовал там. Той е бебе, магистро! Какво ще правим?
Преди Фосегрим да успее да отговори, Алесандра доплува до Николо и грабна детето от ръцете му.
Опита се да го успокои.
– Oh, povero, piccolo infante![12] – загука тя. Беше от Лагуната и често превключваше на италиански. – Dolce bambino! Poveretto! Dolce infante![13]
Infante.
– О, богове – прошепна Серафина. – Знам къде е талисманът.
Двайсет и пет
Серафина скочи от стола си толкова бързо, че го събори.
– Магистро! – извика тя.
– Богове, дете, какво ти става? – стресна се Фосегрим.
– Къде мога да намеря раковини за корабокрушения в Миромара?
– На осмо ниво – каза той. – Защо?
Серафина грабна торбата си и я преметна през рамо. После заплува към вратата.
– Принцесо, чакайте! Къде отивате? Навън е опасно – запротестира Фосегрим.
– Трябва да тръгвам, магистро. Ще се върна възможно най-бързо. След няколко дни, надявам се. Кажете довиждане на другите от мен. Може ли да взема компас? – попита тя и без да чака, грабна един от близката лавица.
– Да, разбира се. Но защо? – настояваше Фосегрим.
– Ще ви разкажа, когато се върна – каза Серафина, прегърна стария човек, взе една магмена лампа и изплува от бункера. След няколко минути беше на осмо ниво.
Infante.
Думата беше събудила спомен: образът на картина, окачена на стената в библиотеката на дука, преди да я открадне Рафе Тепрез. Картината бе портрет на далечна роднина на дука от миналото – Мария-Тереза, инфанта на Испания. Около шията ù имаше огърлица с огромен син диамант – скъпоценност, предавана от поколение на поколение испански кралици. Затова ли Мероу е била на испанския бряг? За да даде собствения си талисман на човек?
Колкото повече мислеше за това Серафина, толкова по-смислено ù се виждаше. Мероу е избрала човек, защото те са най-опасните врагове на морския народ. Въпросният човек трябва да е бил предтеча на инфантата, затова накрая диамантът се е оказал в нея. А Рафе Тепрез бе откраднал портрета, за да го покаже на Трахо, та да може той да знае точно как изглежда талисманът, който търси.