Пееха заклинания за преобразяване. Ярките им шарки се превръщаха в мътнокафяви, зелени и сиви оттенъци – цветовете на морското дъно и растителността му. Нийла не можеше да повярва каква машина е задвижила. Всичко се случваше толкова бързо. Дали обаче се случваше достатъчно бързо? Войниците, които бе подслушала, говореха за местене на лагера. Хората на Кора страдаха ужасно от нечовешките условия, при които живееха. Много от тях сигурно щяха да издъхнат, преди да доплуват до новото място.
Когато преобразяването завърши, Кора отметна глава и нададе вик, който смразяваше кръвта, боен вик. Аскарите ù отвърнаха подобаващо. Гласовете им се извисиха като един. После вдигнаха бойните си пръти. В следващия момент след тях остана само облак пясък, докато се отдалечаваха с бясна скорост. В посока на затвора.
Трийсет и едно
Нийла закопча на кръста си колан, инкрустиран с парчета черен корал. После си сложи обиците от конусовидни охлювни черупки и огърлицата със зъб на акула. Изкусуряването на всички подробности в тоалета винаги ù бе действало успокоително, а сега имаше голяма нужда от успокояване.
Макар да се чувстваше малко по-добре, отколкото при пристигането си в Кандина преди осем часа, все още беше неспокойна и ядосана. Образите на хората, затворени в лагера, не я оставяха на мира. Все пак бе проспала по-голямата част от деня и се бе нахранила. С настъпването на вечерта тя се почувства достатъчно силна, че да може да говори за затворниците, без да избухне в сълзи.
Преди няколко минути тя чу възгласи и викове, от което разбра, че Кора и аскарите са се завърнали. На Нийла и Уда им отне цяла нощ, за да стигнат от затвора до Нзури Бонде, но аскарите плуваха по-бързо, а и знаеха посоката.
Нийла попита една прислужница къде може да намери Кора и тя я упъти към арената. Уда, която се плашеше от аскарите, предпочете да остане в стаята. Когато Нийла приближи арената, видя, че аскарите седят в полукръг на земята и вечерят. Камуфлажът им бе изчезнал. Нагръдниците бяха заменени от меки туники от морски лен. Светлината от магмените им лампи играеше по силните им, стегнати тела и хвърляше отблясъци от тъмните, зорки очи. Сред аскарите имаше и мъже, и жени. Всички носеха бели коралови гривни на ръцете, по които имаше резки за всеки убит устобръснач. По телата на някои от тях се виждаха дълбоки белези от сблъсъците с драконите. Нийла знаеше, че за тези бойци белезите са нещо по-ценно от медал за храброст, нещо, което те демонстрираха с гордост.
Кора не беше при аскарите си. Тя стоеше в центъра на арената, обвита в тишина. Около нея се издигаха чучела за тренировка, забучени на пръти. Нийла я загледа как с опашка изкорми пълнежа на едно чучело, събори друго с пръта си и разсече трето на две с копие.
– Открихте ли затвора? – попита тя една аскара на име Басра.
Басра кимна. Тя беше слаба и мускулеста и не носеше никакви украшения освен гривната. Като на всички останали и нейната черна коса бе подстригана съвсем късо, за да не могат враговете да я хванат.
Откъм центъра на арената долетя силен, нисък вик. Поредното чучело падна.
– Какво прави Кора? – попита Нийла.
– Мисли – отвърна Басра.
– Така ли мисли Кора? Не мога да си представя как изглежда, когато се бие.
– Да – потвърди Басра снизходително. – Не можеш.
Нийла, раздразнена от резкия тон на Басра, я изгледа враждебно. В същия миг Кора изсвири пронизително. Аскарите тутакси оставиха вечерята си и заплуваха към нея. Нийла ги последва.
Кора събра всички около себе си и започна да чертае в пясъка с върха на бойния си прът. Направи схема на драконовите територии и на затвора.
– Значи си ги видяла – отбеляза Нийла.
– Видях ги, да. Видях хората си... Видях... – гласът на Кора заглъхна. Тя се извъртя и шибна едно чучело с опашка и го обезглави.
Тъй като още помнеше ефекта, който затворическият лагер бе оказал върху нея, Нийла реши да ù даде малко време. Чакаше, без да продумва, Кора да се успокои.
– Дължа ти извинение – каза Кора накрая. – Не биваше да се съмнявам в думите ти. Просто...
– Изглеждах като побъркана. Знам... Фланелката, косата, лака на ноктите, всичко. Всяка русалка, която изглежда така, със сигурност е откачена – пошегува се тя.
Кора отново стегна главата ù в мъртва хватка, после я пусна. Нийла направи гримаса и потърка шията си, а Кора заговори.
– Имаме два проблема – обърна се тя към групата аскари. – Трябва да изведем хората си от добре охраняван затвор, а Нийла трябва да вземе лунния камък, който в момента се намира в леговището на Хагарла, кралицата на драконите.