– Кажете на Сето, че ще му поднеса благодарностите си, когато се срещнем, след като приключим – заръча Кора, когато обсъждането свърши. Тя допря чело до челото на Каали, а после и до това на Лейло. Изпрати ги и се обърна към другите.
– Икраан, трябва ти повече зелено отзад на врата. Джамал, виждам ти върха на плавника. Нийла... – тя въздъхна и поклати глава.
– Какво? – попита Нийла, недоволна. – Сливам се! Абсолютно се сливам!
Басра изсумтя.
– Ами така е! Какво му е на камуфлажа ми? Нямате ли си анемони в Кандина?
Кора изпя два стиха. Ярките лилави и сини петна по тялото и опашката на Нийла изчезнаха. Запя отново и цялото тяло на Нийла се покри с поне пет оттенъка на калнокафявото.
Нийла огледа ръцете си.
– Пфу – беше единственият ù коментар.
– Да не предпочиташ да ти ги отхапят? – попита Басра язвително и врътна опашка.
– Да не предпочиташ да ти ги отхапят – изимитира я Нийла.
Надменното поведение на Басра ù късаше нервите.
Кора, Нийла, Басра и още няколко аскари стояха на границата на дракoновите територии – пусти, скалисти земи, изпъстрени с гниещите трупове на всякакви морски обитатели. Половината от групата, включително Басра и Нийла, бяха маскирани. Останалите бяха в истинския си вид и цвят.
– Добре, маскираната група изглежда наред. Готови ли сме? – попита Кора.
Всички кимнаха, макар че Нийла не реагира толкова въодушевено, колкото аскарите.
– Планът ви е известен. Плуваме заедно към пещерите, после се разделяме. Моята група играе ролята на стръв и подмамва драконите към затвора. Групата на Басра в това време се прави на невидима. Щом драконите тръгнат след нас, влизате и претърсвате пещерата на Хагарла, намирате лунния камък и прибирате малко плячка. Имаш един час, Басра, след което се присъединявате към нас при затвора. Ако всичко мине добре, плуваме всички заедно към къщи – Кора млъкна, после нададе вик – Велика Нерия, бъди с нас!
– Велика Нерия, бъди с нас! – повториха в един глас аскарите.
– Велика Нерия, бъди с нас! – с леко закъснение извика и Нийла. Опита се да прозвучи твърдо като аскарите, но не ù се удаде съвсем. Басра подбели очи.
Заплуваха напред, право към сърцето на драконовите територии. Басра и групата ù плуваха ниско, съвсем близо до дъното, а Кора и нейната група се носеха високо. Всички плуваха бързо. Нийла трябваше да впрегне всичките си сили, за да не изостане. След около десет минути, Кора спря и безмълвно посочи една пещера. Входът ù беше широк и висок. Около него имаше купища разхвърляни кости. Сърцето на Нийла се качи в гърлото ù. Щом драконите се впуснеха да преследват Кора и нейната група, те трябваше да успеят да поддържат преднина цели три левги. А драконите бяха бързи плувци. Нийла се питаше дали отново ще види Кора.
Докато Басра и нейните хора стояха прилепени до дъното, всички от групата на Кора се скриха зад една скала. Самата Кора остана на открито и заплува напред, докато стигна по средата между пещерата и скалата. Тогава си пое дълбоко дъх и нададе остър, ужасяващ писък – писъкът на ранена русалка. После повтори писъка и го потрети, но нищо не се случи.
– Хайде де, смрадлива торба с черва такава! – чу я Нийла да се ядосва. – Ти отливна, миризлива, мекомозъчна...
Тогава се разнесе звук – бавен, ритмичен тътен, който разтърси земята. Кора се усмихна мрачно и отново изпищя. Няколко секунди по-късно Хагарла, кралицата на драконите, подаде глава от пещерата си.
– О. Богове – прошепна Нийла.
– Не се разкисвай, принцесо – предупреди я Басра.
– Яж ми перките, акулска муцуно – каза Нийла, на която съвсем ù беше писнало от злобните подмятания на Басра.
Басра я изгледа, но Нийла не забеляза. Очите ù, разширени до невъзможност, бяха фиксирани върху дракона.
Хагарла беше с размерите на дребен кит. Люспестата ù кожа бе лилаво-черна като синина, а коремът ù имаше белезникавия цвят на удавник. На огромната ù змийска глава се кокореха шест жълти очи с отвесни черни цепки вместо зеници. Черният ù разцепен език се подаде от устата. Тя изрева силно и Нийла видя, че пастта ù е пълна с няколко реда остри зъби, които се виеха в спирала чак до гърлото. По тях висяха останки от последното ù ядене.
Кора отново изпищя. Главата на Хагарла се стрелна към звука и присви очи, когато забеляза Кора. Драконката се напрегна и изскочи от пещерата, но Кора бе по-бърза. От другите пещери наизлизаха още дракони. Хагарла се завъртя и им изрева, за да знаят, че Кора е нейна плячка, но и те искаха да ядат русалско месо, затова се включиха в преследването.
По даден от Кора знак останалите от нейната група изплуваха иззад скалата с викове и крясъци. Появата им подлуди драконите. Нахвърлиха им се поне десетина. Кора и бойците ù заплуваха с бясна скорост, а драконите се понесоха след тях на заострените си като перки на акула криле.