– Сега идва трудната част – предупреди Кора.
– Аха – каза Нийла. – Трудната част. Защото досега всичко беше лесно.
– Каали, Лейло и Сето са заели позиции и ни чакат на север – започна Кора. – Басра, изчакай, докато подмамя драконите надалеч оттук, после с Нийла и Икраан идете при Надифа, за да ù помогнете да изкара затворниците. Останалите, разделете съкровището и се пригответе да плувате.
Наасир изтърси съдържанието на торбата с плячка, която открадна от леговището на Хагарла. Докато Кора и още няколко аскари разпределяха блестящите предмети, драконите приключиха с масовото унищожение на морски камшици. Водата бе помътняла от кръв, парчета медузена плът и гърчещи се пипала.
– Да действаме – нареди Кора и посочи казармата.
Няколко дракона се бяха насочили към бараките. Един се приземи върху покрива на една от тях и започна да я налага със заострената си, шипеста опашка.
Нийла гледаше как Кора и нейната група се приготвиха за следващата фаза от плана.
– Заемете позиция... – започна Кора.
Аскарите сведоха глави и зачакаха. Изглеждаха съсредоточени, трябваше да плуват по-бързо отвсякога.
– Готови...
Главите се отметнаха, телата се напрегнаха, опашките се извиха.
– Плувайте!
Бойците на Кандина се издигнаха като ракети от морското дъно. Нададоха силни възгласи и вдигнаха шум, който нямаше как да се пренебрегне. Когато го чуха, драконите вдигнаха муцуни към тях.
– Ей, Смрадло! – изкрещя Кора към Хагарла на драконски. – Я виж какво си имаме! – Тя вдигна бокал, богато украсен със скъпоценни камъни. – Взехме го от твоята пещера!
Нийла разбираше какво казва Кора. Отново действаше кръвният обет, нямаше какво друго да е. Никога не беше учила драконски.
Другите аскари, без да спират да подвикват и да се смеят, вдигнаха собствената си плячка.
– Взехме съкровището на дракона! Взехме съкровището на дракона! – скандираха те.
– Пещерата ти е празна! Съкровището е наше, Хагъзла! – извика Кора.
Хагарла се ококори. Изрева силно, полудяла от ярост. Кора и групата ù се стрелнаха напред и драконите ги последваха, забравили за затворниците.
Басра даде знак на своята група да плуват към казармата. Спуснаха се над бараките, завикаха на затворниците, че драконите ги няма, и ги подканиха да ги последват.
Затворниците бяха слаби и немощни. Родителите плуваха, притиснали децата към гърдите си, разплакани от радост, че са се събрали. Аскарите ги подбутваха, внимателно, но настойчиво. Ако драконите решаха да се върнат, всички щяха да се превърнат в жива стръв.
Когато бяха изминали известно разстояние на север от затвора, Басра нервно попита:
– Къде са Каали, Лейло и Роркалите?
Икраан се заслуша и посочи.
– Натам! Чувам Сето! – каза тя. – Насам! Идвайте! – завика тя към върволицата затворници.
Нийла погледна натам, където сочеше Икраан. Видя Каали и Лейло, а зад тях – няколко неща, които приличаха на плаващи планини. На уговореното място ги очакваха дванайсет гърбати кита. Когато видяха Басра и освободените затворници, китовете се разделиха на две групи, които се подредиха като шпалир, ограждащ широк коридор.
– Приветствам те, Сето, почитан водач на клан Роркал! – извика Басра на китски и се поклони на най-едрия кит. – Malkia Кора изпраща поздравите си и голямата си благодарност на теб и на твоя род!
Сето наведе величествената си глава.
– Поздравите ще трябва да почакат, аскара. Вкарай хората си тук. Не се бавете!
Басра и останалите поведоха освободените хора по коридора между китовете, а Сето и неговата група запяха. Песента им бе прекрасна, но те не пееха за наслада на слушателите. Китовите песни, тайнствени и мощни, имаха своя собствена силна магия. Сега гърбатите китове правеха защитно заклинание за затворниците, градяха непробиваемо звуково поле около тях.
Веднага щом всички освободени хора се озоваха в коридора между китовете, Сето зае мястото си отпред, а един женски кит отиде отзад. Два други огромни бозайника оформиха подобие на покрив и още два застанаха под другите. Сето даде знак и всички заплуваха в пакет. Каали и Лейло, ездачите, седяха върху китовете от двете страни на Сето, в ролята на съгледвачи.