Декс извика:
— Тате!
Той прегърна тригодишното дете.
— Трябва да сме много тихи — прошепна момченцето. — Слънчевата жена спи. — Гершом го вдигна. — Скочихме ей оттам — каза Декс възбудено, сочейки към бездната и изгорения мост. — Избягахме от лошите хора.
Хеликаон прегърна Халисия. Тогава тя отвори очи и му се усмихна.
— Знаех, че ще… дойдеш — прошепна царицата.
— Тук съм. Бъди спокойна. Ще те отведем в двореца и ще зашием раните ти.
Лицето й бе пребледняло.
— Толкова съм изморена — каза му тя и очите му се замъглиха от сълзи.
— Обичам те — прошепна той.
Халисия въздъхна.
— Толкова… сладка лъжа.
Тя не каза нищо повече, повече никога нямаше да проговори, и той остана коленичил и обвил ръце около нея.
От другата страна на бездната звуците на битката станаха по-силни. Хеликаон не вдигна поглед. Хектор и Троянският кон бяха отблъснали микенците по дефилето към Безумието на Парнио и там врагът даваше последен отпор.
Ала на него не му пукаше. Прокара пръсти през златната коса на Халисия и се вгледа в мъртвите й очи. По скалата се качиха други мъже. Те останаха в тишина на почетно разстояние от него. Накрая Хеликаон затвори очите на царицата. Даде заповед да отнесат тялото й обратно в крепостта, а после бавно се изправи, за да посрещне Хектор.
— На североизток все още водят сражения — каза му принцът. — Вражеският генерал се опита да си пробие път с битка до брега. Държим ги в капан.
Хеликаон кимна.
— Взехме няколко пленници — добави Хектор. — Един ни каза, че Агамемнон и неговата бойна флотилия са на Имброс. Не мисля, че можем да ги удържим, ако дойдат тук. Морската порта е разбита, а хората ми са изтощени.
— Аз ще се разправя с тях — каза Хеликаон студено. — Ти довърши съпротивата тук.
После той свика хората си, върна се на „Ксантос” и отплава в нощта. Бе очаквал да се изправи срещу стена от бойни кораби, защитаващи главната флота. Ала микенците с типичната за победители надменност смятаха, че са в безопасност и бяха изтеглили всичките си галери на брега за през нощта.
Грешка, за която Агамемнон сега щеше да съжалява горчиво.
„Ксантос” спокойно плаваше по пътя си, а горящата флотилия озаряваше нощта зад огромния кораб. Писъците на умиращите бяха като грачене на далечни чайки. Тежестта на вината притискаше Хеликаон в самотата му и той си спомни последния си разговор с Халисия предната пролет. Тъкмо се готвеше за нападения по микенското крайбрежие и тя слезе с него до плажа.
— Върни се у дома при мен невредим — каза царицата, докато стояха в сянката на „Ксантос”.
— Ще се върна.
— И докато пътуваш, знай, че те обичам — добави тя.
Думите го изненадаха, защото никога не ги бе казвала преди. Той стоеше под утринната светлина като пълен глупак, без да знае какво да отговори. Бракът им, като повечето царски сватби, бе съюз, продиктуван от необходимост. Тя се засмя на объркването му.
— Нима Златния е останал без думи? — попита шеговито.
— Да — призна Хеликаон. После целуна ръката й. — За мен е чест да бъда обичан от теб, Халисия. Вярвам го с цялото си сърце.
Тя кимна.
— Зная, че не избираме кого да обичаме — каза царицата. — И зная, както съм знаела винаги, че ти копнееш за друга. Съжалявам за това. Съжалявам и за теб. Но се опитах и ще продължавам да се опитвам да ти донеса щастие. Дори да е само малка част от това, което ми донесе ти, значи ще ти бъде достатъчно. Сигурна съм в това.
— Аз вече съм щастлив. Никой мъж не може да желае по-добра жена.
И с тези думи той я целуна и се качи на бойния си кораб.
Толкова… сладка лъжа.
Спомените се забиваха в него като огнени нокти.
Вадя чернобрадия Гершом да върви по главната палуба. Едрият египтянин се качи по стълбите до кърмата.
— Тя беше великолепна жена. Красива и смела. Онзи скок над бездната е бил невероятен. Спасила е сина си.
Двамата мъже постояха в тишина, всеки изгубен в собствените си спомени. Хеликаон гледаше напред, към пламъците в небето над крепостта. Някой бе запалил складовете и много от дървените сгради от другата страна на двореца. Бяха избили жени и деца, както и мнозина защитници. Скръбен покров се бе спуснал над града тази нощ и нямаше да се вдигне скоро.
Наближаваше полунощ, когато „Ксантос” най-накрая бе изтеглен отново на каменистия бряг точно пред разрушената Морска порта. Хеликаон и Гершом се изкачиха бавно по стръмната пътека. На портата ги посрещнаха войници от Троянския кон, които им казаха, че Хектор е заловил микенския водач и неколцина от офицерите му. Държаха ги вътре в града.