— Значи вярваш на тази история за чудовища в гората?
— Не вярвам в чудовища — отговори Стентън. — А само в хора, които се държат като тях.
Тринайсета глава
От разговора с Хейстингс бяха изминали три дни, когато откриха останките от детето, за което им беше разказал — индианчето на дванайсет години, завързано за дървото.
Ръцете на Рийд бяха ожулени до кръв, а търпението му бе на изчерпване. Пътят дотук беше мъчителен. След като двамата със Стентън се бяха върнали при останалите, въпреки всички предупреждения, които им предадоха, хората от кервана все пак решиха да продължат по същия маршрут. Патрик Брийн и Франклин Грейвс не одобряваха този път от самото начало и се оплакваха на всички, които бяха готови да ги изслушат, а скоро след тях и Уолфингър, Шпицър и всички останали германци подхванаха същия рефрен. Рийд подозираше, че това поне отчасти се дължи на неодобрението им към него като водач на експедицията.
Но той нямаше друг избор, освен да заеме това място. Новината за Лансфорд Хейстингс само за миг лиши Джордж Донър от цялата му самоувереност. Когато му казаха, той не отговори нищо, само премести поглед от Рийд към Стентън и обратно. Гледаше неразбиращо, все едно не можеше да проумее думите, които беше чул току-що.
— Допуснахме ужасна грешка — заяви направо Рийд. — Заложихме всичко на този човек, а той ни предаде. И ни излъга. И сега ще умрем тук, защото…
Но Донър само поклати глава.
— Не знам пътя до река Хумболт оттук, никой от нас не го знае. Може би наистина трябва да обърнем. Можем да поемем по северния маршрут…
— Няма време за това — прекъсна го Рийд. — Ако се опитаме да потеглим по северния маршрут толкова късно през сезона, ще се наложи да презимуваме във Форт Хол.
За повечето семейства това щеше да бъде истинска катастрофа. Малцина от тях имаха достатъчно пари, за да оцелеят през зимния сезон — не и на високите цени, на които се продаваше всичко в търговските мисии. Един фунт брашно струваше по долар и петдесет цента, а едно семейство като нищо изяждаше по фунт брашно на ден. Половината от семействата в кервана щяха да умрат от глад, преди да дойде пролетта.
Донър се беше извърнал настрани от тях, треперещ и облян в пот, като отказваше да вземе решение. И оттогава не беше казал нито дума на някого извън собственото си семейство. Рийд бе сигурен, че този срив е временно явление, и беше убедил Стентън да си мълчи. Джейкъб Донър, брат му, се съгласи да го държи настрани, така че никой да не го види, и в кервана се разпространи новината, че се е разболял.
И така, Рийд пое командването по маршрута. Само за един ден гората ги погълна, точно както беше погълнала кервана на Хейстингс, а след това теренът рязко започна да се изкачва нагоре. На сутринта, на втория си ден като водач, Рийд се ядоса, че един от воловете му е окуцял. В крайна сметка се опита да си го изкара на Кесибърг — когото не биваше да провокира — и двамата стигнаха дотам да си крещят в лицето, преди Кесибърг да му извади нож, така че се наложи останалите да го сграбчат за ръката, за да ги разтърват.
По маршрута на кервана бързо се възцариха напрежение и параноя. Рийд изпрати баджанаците Уилям Фостър и Уилям Пайк напред по пътя, за да разузнаят терена, и накара всички останали да секат дърветата наоколо, изпълнен с ужас, че може да попаднат в горския капан — точно като другия керван. Освен това предложи да съберат всички провизии на едно място и да ги разпределят на дажби, но предложението му беше отхвърлено с шумно и неприкрито възмущение, а част от мъжете дори го заплашиха, че ще увисне на някое дърво, ако отново повдигне този въпрос.
След като керванът спря за нощувка, изпратиха неголям ловен отряд, за да се възползва от последния останал час дневна светлина, преди да стане твърде опасно за лов. Прясното месо не достигаше, а никой не беше готов да заколи някое от своите животни, така че всички здрави мъже — както и някои не толкова здрави, като Люк Халоран — които имаха пушки, отидоха да търсят дивеч.
Рийд вървеше след малка групичка, предвождана от Милт Елиът и Джон Снайдър. Пушката му тежеше, а ръцете го боляха, след като цял ден бе размахвал брадвата. Освен това продължаваше да си блъска главата върху онова, което му беше казал Снайдър снощи — след като го беше последвал в гората.
„Знаеш ли какъв ти е проблемът, Рийд? Ти изобщо не разбираш хората.“
„Само овцете ще те следват покорно. Останалите не вярват, че имат нужда от теб.“
„И няма да те слушат, освен ако не ги накараш.“
Снайдър беше безделник и скитник на двайсет и пет години, който никога не се беше занимавал с нещо по-трудно от това да размахва камшик след добитъка и да се отнася грубо с по-слабите от него. Рийд бе изградил голямо дърводелско предприятие от нищото и бе предвождал военен отряд срещу индианците от племената сауки и кикапу в сраженията срещу вожда Черния ястреб.