Джефрис се обърна и се спусна по хълма. Олбъни мълча по целия път до града. Когато спря пред „Естрела“, каза:
— Харолд, ти ми направи голяма услуга. Как разбра, че оня е там?
— Мисля, че улових отблясъка от оптичния му мерник — отвърна Харолд.
— Но как при такова разстояние разбра, че това е оптичен мерник? Няма значение. Ти си бърз. Ще се справяш добре в нашата игра. Виж, искаш ли да дойдеш на едно празненство довечера?
— Празненство? — попита Харолд. — Какво?
— Празничният Бал на Ловците — поясни Олбъни. — Организират го веднъж годишно, точно преди Сатурналията, и списъкът на гостите е строго ограничен и избирателен. Присъстват най-добрите Ловци, разбира се, както и обичайният набор от филмови знаменитости, рокзвезди, сенатори и разни подобни. Ще има какво да разказваш на приятелите си.
Харолд каза:
— Нямам никакви планове за тази вечер. Мога ли обаче да доведа една приятелка?
— Без проблем.
Олбъни извади портфейла си и даде на Харолд гравирана покана за двама.
— Ще се състои в Ловната академия. Ела около десет часа. По това време започва да става весело.
20
Полет 461 от Атланта закъсня почти с час при пристигането си в Есмералда и Лувейн беше бесен. Един Лов, който се оказа доста изтощителен, беше точно по средата си, а братовчедка му Джасинт, студентка последна година в Бенингтън, в последния момент бе решила да прекара ваканцията си при него.
Джасинт винаги избираше неудобно време да му дойде на гости. И миналата година се беше наканила в последния момент и Лувейн беше сигурен, че именно допълнителните грижи по приготвянето на втората спалня за нея са нарушили темпото му и са станали причина да извърши такова нескопосано Убийство, че го разкритикуваха не само във вестниците, а дори и съчувствено настроеното „Ловно шоу“, където самият церемониал-майстор Гордън Филакис нарече Убийството неволна вивисекция и добави, че Лувейн е демонстрирал грациозността на кон, препънал се в къртица.
И наистина Жертвата му миналата година носеше очила с дебели стъкла и опитът на Лувейн да го съсече със сабя от гърба на кон успя само защото конят се подплаши и се строполи върху човечеца. Лувейн много не обичаше да си спомня за това. Така бе поставено началото на поредица от случаи на лош късмет.
Запитал се бе дали да не изпрати Сузър, Търсача си, да я посрещне, но знаеше, че Джасинт ще се обиди и вероятно ще го спомене на майка му. Майката на Лувейн живееше сама в Шарън, щата Кънектикът, след смъртта на съпруга си и контролираше оставеното под опеката й семейно имущество, откъдето и Лувейн черпеше средства.
Сара Доубри изцяло не приемаше философията на Ловния свят. Казвала бе по различни поводи, че само бедните трябва да се избиват, тъй като богатите са прекалено ценни, за да бъдат жертвани. Лувейн обаче беше либерал — той смяташе, че всеки има правото да убива другите, независимо дали са богати или бедни.
Най-добрата приятелка на Сара Доубри бе Елън Джоунс, майката на Джаки. Ако Джасинт докладваше вкъщи, че заради опитите си да убие някого Лувейн е бил толкова зает, че не я е посрещнал на летището… Е може и да не променеше положението, но все пак защо да рискува толкова важно нещо като парите?
И ето го, седи в наблюдателната кула на летището, пуши цигара след цигара, докато най-после самолетът не се спусна от ясното синьо карибско небе, оставяйки след себе си тъмен облак от изгорели газове.
Джасинт се появи на изхода. Беше двадесетгодишна, слаба, средна на ръст, с модерно подстригана къса, лъскава черна коса, хубави черти и тънки карминеночервени устни.
— Лувейн, скъпи, колко се радвам! С такова нетърпение очаквах отново да те видя!
Джасинт не харесваше Лувейн кой знае колко, но с удоволствие идваше в Ловния свят, а Лувейн имаше страхотен апартамент в непосредствена близост до централния площад.
— Джасинт, толкова ми е приятно! — Той винаги я наричаше с цялото й име. — Ако не възразяваш, съкровище, веднага отиваме в апартамента. По средата на един Лов съм, знаеш как е. Ще пратя някой за багажа ти.
Лувейн беше тридесет и четири годишен, среден на ръст, с рядка сламеноруса коса и толкова светли вежди, че почти не се забелязваха. Баща му беше преуспял борсов агент в Нюхейвън, Кънектикът, а след пенсионирането си — прочут Ловец, който имаше заслугата за 12 Убийства, преди някакъв Ловец турчин да го размаже с автоматичната си пушка марка „Стен“ върху една количка с ордьоври.
Майката на Лувейн, Сара, светска дама, която се гордееше с осминката си ирокезка кръв, остана в Шарън, за да управлява семейното наследство и да купува и продава антики — хоби, с което винаги бе искала да се занимава. Лувейн притежаваше просторен, красив апартамент в центъра на Есмералда и малка вила на острова. Имаше всичко, което човек може да пожелае, освен удовлетворението, което доставя добре свършената работа.