Той показа на Джасинт стаята й и седна пред работната си маса. Обичаше да си играе с оръжията си. Особено бе привързан към три от тях: тридесет и три калибровия „Уебли-Мартин“, малката „Берета“ с две цеви, която стреляше с куршуми 44-и калибър, и пистолета за стрелба по мишена с дългата цев. На масата му лежаха още няколко разглобени пистолета, а на стената върху лавицата от абанос бяха подредени други. Във въздуха се носеше миризмата на машинно масло.
Джасинт Джоунс се върна във всекидневната. Тя се опъна на един диван с крака във въздуха и пепелник на масичката до нея, в който димеше цигарата й. От мястото си Лувейн виждаше само върха на гладката й черна коса и обутите й в чорапи крака, които се мяткаха безцелно, докато тя четеше някакво модно списание, донесено от самолета.
Телефонът иззвъня. Лувейн посегна към него, но Джасинт вдигна слушалката на телефона, поставен на малката масичка до главата й.
— Сали? Ти ли си, скъпа? Да, току-що пристигнах, не е ли вълнуващо? Разбира се, че ще отида на Ловния бал. Какво ще си облечеш?
Лувейн й правеше зверски гримаси и жестикулираше към телефона.
— По-добре да ти се обадя по-късно — каза Джасинт. — На Лувейн му трябва телефонът. Доскоро.
Тя затвори и се обърна към Лувейн:
— Така добре ли е?
— Извинявай — каза Лувейн. — Но чакам да ми се обади моят Търсач.
— Не се тревожи, той ще те търси, докато не те намери.
— Нищо не разбираш — отвърна Лувейн. — Всичко е въпрос на уцелване на момента.
— Кого преследваш в момента?
— Някакъв човек на име Елдридж Тачър.
— Не съм чувала за него.
— Не е местен. От Лос Анжелос е. Това му е третият Лов.
— Жертва ли е или Ловец?
— Той е Жертвата. Много пъргаво дребно човече с бяла коса. Занимава се с филми, струва ми се. Според това, което успях да науча, някои от ходовете му били особено хитри.
— Още ли използваш Ото Спанглер за Търсач?
Лувейн поклати глава.
— Той загина при автомобилна катастрофа миналия месец, докато изпълняваше Задължението си за Безразсъдно шофиране.
— Никога не съм можела да разбера този обичай.
— Не всички обичаи имат някакво основание.
— Кого използваш сега?
— Ед Сузър. Срещала ли си го някога? Пълен мъж с глава като пъпеш, родом от Кий Уест.
Джасинт поклати глава.
— Не ми звучи нито познато, нито интересно. Защо не използваш Том Дреймор? Винаги си говорил с голямо уважение за него.
— Той е зает тази седмица.
— Прекалено зает за тебе? Трудно ми е да го повярвам, като имам предвид колко плащаш.
— Том няма нужда от работа. Напоследък имаше много успехи. Опитах се да го наема, но той все не си беше вкъщи и не ми се обади. Мисля, че ме избягва.
— Защо би го направил?
— Ти не беше тук, Джасинт. По време на последния ми Лов отсъстваше.
— Ти точно го организираше, когато се върнах в Бенингтън. Какво стана? Нали спипа оня тип?
— Разбира се. Иначе нямаше да седя тук, нали?
— Тогава какъв е проблемът?
— Ловните рефери се произнесоха, че Убийството било неелегантно. Само защото трябваше да довърша онзи с ловджийска пушка.
— Но правилата не го забраняват, нали?
— Разбира се, че не. Съвсем законно е. Но те се ядосаха, защото го направих на пихтия пред Сградата на гостоприемството точно когато минаваше група туристи. Няколко групи отказаха резервациите си. Но защо аз да съм виновен? Всъщност какво друго очакват? Като са толкова гнусливи, да не идват тук. Господ ми е свидетел, че това, което правим в Ловния свят, за никого не е тайна.
— Нали няма наказание за неелегантно Убийство?
— Не. В Ловния кодекс изрично е упоменато, че можеш да премахнеш човека си по какъвто искаш начин. Но за стил се дават точки, не забравяй и Наградата за най-добър боец на годината, която се дава за най-доброто Убийство, а също и Голямото разплащане. Никога няма да ги получа.
— Горкичкият Лувейн — посъчувства му Джасинт.
— Виж сега, това не е шега работа. Ти не беше тук по време на първото ми Убийство. Всички казаха, че не са виждали нищо подобно досега. Използвах само един пистолет за стрелба по мишени, калибър 22, и можех да стрелям с която ръка си поискам. Едно време премахвах тези типове, преди да разберат откъде идва ударът. Хората предсказваха, че ще спечеля най-високите отличия. Непрекъснато пишеха за мен в списанията и ми вземаха интервюта от телевизията. Но после нещо се обърка. Бях все така добър на стрелбището. Но в истинската битка се стягах, пропусках изстрела в главата, пропусках изстрела в сърцето, като едва не се оставях да ме убият. Джасинт, това наистина ме притеснява. Не става въпрос само за мене. А и за честта на семейството.