— Може би този път ще се получи добре — предположи Джасинт.
— Ужасно се нуждая от това. Чудех се дали да не отида на психиатър по този проблем. Не съм го казвал на никого освен на тебе. Понякога си мисля, че просто остарявам.
— Да остаряваш? На тридесет и четири? Не ставай глупав! — Според нея Лувейн наистина започваше да поостарява, но тя запази мнението си за себе си.
— Не се чувствам стар — продължи Лувейн. — И все пак…
Точно в този момент иззвъня телефонът. Лувейн сграбчи слушалката, изслуша другия, каза: „Добре, Сузър“, и затвори. Намъкна си специалното яке с допълнителните джобове за оръжие.
— Трябва да тръгвам.
— Може ли да дойда с теб?
— Не, ще се видим по-късно.
— О, стига, Лувейн. Толкова дълго ме нямаше, че ще се почувствам наистина у дома, ако гледам как извършваш Убийството си. Може да ти донеса късмет.
— В никакъв случай — възпротиви се Лувейн. — Присъствието на жени по време на Лова е лош знак. Ще ти разкажа всичко, като се върна.
Той я отпрати набързо. Джасинт никога не го бе виждала толкова нервен. Надяваше се, че този път всичко ще мине добре. Той изпадаше в ужасно настроение, когато Убийството излезеше нескопосано. Повечето мъже са такива.
21
Лувейн се срещна със Сузър в кафенето на Блейк близо до Аквариума в центъра. Сузър се извини за забавянето, като обясни, че Жертвата, господин Фред К. Харис от Съмит, Ню Джърси, се бил туткал с обяда си по-дълго от предвиденото, а след това объркал плановете на Сузър, връщайки се в хотела си да подремне. Той току-що се бе появил отново — отпочинал, свежо избръснат, приятен дребен мъж с добре подстригани прошарени мустаци.
— Къде е той сега? — попита Лувейн.
— Отсреща, в книжарницата. Отбива се там всеки ден. Макар че само веднъж си купи книга.
— Каква книга?
Сузър извади един бележник от страничния си джоб и провери.
— Изданието на „Библията на стрелеца“ от 2991.
— Би могло да се очаква. С какво е въоръжен?
Сузър прелисти бележника си:
— Под мишницата си носи „Ръджер Редхок ДА“, калибър 44, „Магнум“ в мексикански кожен кобур, а на бедрото си има кобур с „Торъс“, модел 85/38. На левия му крак с каишка е закрепена дълга кама.
— Не може да ти се отрече, че си акуратен, Сузър. Случайно да си научил какъв цвят е бельото му?
Сузър разлисти страниците на бележника си.
— Сигурно е записано някъде тук.
— Остави — каза Лувейн. — Имаш ли резултатите от упражненията му по стрелба?
— Той си затваря очите и натиска.
— Така ми харесва — зарадва се Лувейн. После се намръщи. — Само че тия, дето стрелят на сляпо, понякога имат късмет.
— Не и този — успокои го Сузър. — Ако въобще съм виждал жив мъртвец, това е той. Ходеща мишена, която си търси куршума. Предлагам план А, директния подход. Тръгваш след него веднага щом излезе от книжарницата. Оставяш го да те види, когато наближите „Феърфакс“. Той ще свие в оная уличка между „Софрито“ и Главната, която минава зад ресторанта на Шулц. Там той ще си помисли, че те е спипал. Там обаче го спипваш ти.
— Убийството трябва да стане добре — каза Лувейн по-скоро на себе си, отколкото на Сузър.
— Всичко ще работи за теб — каза Сузър. — Хубавата тясна уличка, прожектор, който съм поставил така, че да го заслепява, а и оная специална малка изненада, когато стигне до вратата на ресторанта. Ситуацията е направо великолепна. Какво оръжие реши да използваш?
— Моя „Уайлди“ — отговори му Лувейн и извади автоматичния пистолет от раменния си кобур. — Тежък е — почти килограм и половина, цевта му е 15,6 см, и разваля линията на спортното ми яке, но пък е дяволски точен и пълнителят му е за четиринадесет патрона.
— С какво си го заредил?
— С 9-милиметрови патрони „Уинчестър Магнум“. Нося и един „Смит & Уесън“, модел 59, за всеки случай.
— Добре е да имаш запасен вариант — съгласи се Сузър. — Ха, ей го, излиза!
Фред К. Харис излезе от книжарницата и се отправи енергично надолу по главната. Лувейн прехвърли своя „Уайлди“ от кобура в ръката си и излезе от кафенето. Той ускори крачка, докато не настигна Харис, а след това намали темпото. Пистолетът в ръката му, солиден и надежден, събуждаше приятни усещания у Лувейн. Той си мислеше за него като за прецизната смърт в края на ръката си. Освободи с палец предпазителя и зареди. Харис беше съвсем близо и го изкушаваше, но Лувейн не можеше още да стреля, тъй като имаше твърде много хора наоколо, а наказанието за уцелване на случайни минувачи беше много тежко.