Харолд бе определил Нора за своя наследница.
— Често ли се случва някой да бъде убит по време на пробния етап? — поинтересува се той.
— Толкова често, колкото пожелаем — отговори му господин Бакстър.
— Моля?
— Имам предвид в статистическо отношение. Никога не се месим в отделните Изпитания.
— Тогава какво искате да кажете с това „статистическо отношение“?
— Трябвало е да прочетете брошурата — укори го Бакстър. — Съветът на Ловния свят определи броя на Ловците и Жертвите, които в даден момент могат да се състезават в града без опасност за другите. Ако позволим на прекалено много хора да се бият по едно и също време, резултатът ще бъде неуправляем хаос. Как контролираме броя на съперниците — като съобразяваме степента на трудност на Изпитателния Курс с нуждата или липсата на такава нужда от Ловци.
— Мисля, че разбирам — каза Харолд. — А каква е степента на трудност в момента?
— Нула цяло седем десети двадесет и пет хилядни.
— Това много ли е?
— Не и в сравнение с тая отпреди три години — отвърна Бакстър.
— Добре, че е така.
— Но е по-висока, отколкото оттогава насам. Между другото, пробното ти участие ще бъде записано на видео. Можеш да се гледаш по вечерните новини, разбира се, в случай че всичко е наред. Добре е вече да тръгваш.
Харолд влезе в Къщичката на чудесата. За момент остана на входа, докато очите му свикнат с тъмнината. Вратата се тръшна зад него. Той я натисна с тяло. Беше се заключила автоматично. Предполагаше, че ще стане така.
Разпозна бръмченето на камери, което се носеше някъде над главата му. Стените слабо флуоресцираха. Коридорът продължаваше направо около десетина крачки, а после рязко свиваше. Чу някакъв кикот. Имаше нещо скърцащо в него: запис.
Той се придвижи, здраво стиснал чука. Защо точно ковашки чук?
Чу някакъв плясък над и зад себе си, извърна се и инстинктивно се наведе. Нещо с къси крила и дълга човка прелетя край него, зави и отново се спусна насреща му. Успя да види, че е някаква механична птица с мъждукащи червени очи, човка от неръждаема стомана и хищнически нокти. Хитра чудесийка, само че тромава. Той я свали с чука и я стъпка с крака. Наоколо се разнесе дрънченето на чупещите се крехки части.
Харолд продължи надолу по коридора. Следващото нещо, което чу, бе някакво влажно сумтене, което идваше някъде от тъмнината. Приличаше на мечка, макар че това едва ли бе възможно, тъй като мечки бяха останали само в зоологическите градини. Още една механична играчка, помисли си той.
Когато зави зад ъгъла, видя някакво сложно същество с тяло на козел, глава на лъв и опашка на змия. По-късно научи, че това е копие на легендарната Химера от гръцката митология.
Химерата му отвори повече работа от механичната птица. Изглежда, микрокомпютърният мозък имаше няколко схеми в повече или нещо такова. Тя се изплъзваше, нападаше и издишваше силна струя огън насреща му. Харолд отстъпи, очаквайки неприятности и отзад. Те не се забавиха. От другата страна пристигна чудовищен скорпион, подобен на онези, които някога можеха да се видят в старите японски научнофантастични филми.
Харолд заобиколи скорпиона и го тупна с чука толкова силно, колкото, без да го поврежда, да го изпрати, клатушкайки се, право в Химерата. Двете големи играчки махаха и се удряха една друга, а Харолд се промъкна край тях и продължи по коридора.
Следващите по ред бяха изкуствените плъхове и прилепи, но макар и неприятни, те не бяха особено опасни. Докато си проправяше път през тези гадини, отнесе няколко ухапвания, но се измъкна в добра форма.
Вече се чувстваше напълно уверен. Прекалено уверен може би. За малко не пострада при следващата опасност. Един воин робот, облечен от глава до пети в черно, падна от тавана точно пред него. Харолд отстъпи и едва не беше обезглавен от свистящия меч на воина. Той възстанови равновесието си и замахна с чука. Благодарение на късмета си успя да закачи крайчеца на меча му и го накара да опре гръб в стената. Преди машината да може да реагира, той я разби на парчета.
Харолд зави по следващия коридор, вече разгорещен и готов на всичко. Пред него блесна дневната светлина. Беше стигнал края на маршрута и господин Бакстър го чакаше там и отбелязваше нещо в папката си.
— Как се справих? — попита Харолд.
— Доста добре — отвърна Бакстър. — Но маршрутът беше лесен. Тази година критериите за Изпитанието бяха много ниски.
— Тогава защо се опитахте да ме изплашите с оная лекция?
— За да изпитам малко самообладанието ти още в самото начало. Не искаме и да си помислиш за отказване от Лова, щом веднъж си се записал.