— Име? — попита той Ловеца.
— Текс Дрейза — отвърна той.
— Ама и вие, всичко изпоплесквате! — укори го Инспекторът. — Какво приложихте върху човека?
— Шрапнелна бомба под тротоара.
Олбъни се приближи.
— Такива неща не са разрешени. Наслуки убиващите приспособления са изрично забранени от законите в Ловния свят.
— Това не е никакво наслуки убиващо приспособление — защити се Дрейза. — Беше настроено към телесния почерк на Ловеца.
— Досега не бях чувал за подобно нещо — каза Инспекторът.
— Дреболийка, която моите приятели у дома, в Уако, ми скалъпиха. Това й беше пробното изпитание. Май си имаме нещо, дето добре ще се продава, а?
— Протестирам! — обади се Олбъни.
Инспекторът поклати глава.
— Вижда ми се достатъчно законно. Вие ли бяхте Търсачът на този човек? — Той посочи купчинката на тротоара.
— Ами да — каза Олбъни. — Тоест аз го съветвах. Предупредих го, че замисълът не е много добър, ама не, господин Всезнайко си настояваше на своето. Отговорността за случилото се не може да бъде хвърлена върху мен, господин инспектор.
— Отнесете се към Апелационната комисия — каза Инспекторът. — На мен Убийството ми се вижда законно.
Олбъни си тръгна. Чувстваше се ужасно скапано. Мразеше начина, по който разни чужденци с техните новоизлюпени идейки идваха в Ловния свят и променяха изцяло характера на Лова. Трябваше да се направи нещо по този въпрос. Сега имаше да плаща още една глоба. Днешният ден се беше оказал ужасно скапан. Слава богу, че довечера е Балът на Ловците. Той се канеше да се напие и да забрави за проблемите си.
24
Нора изслуша разказа му за Пробния етап и се зарадва за Харолд. Хубаво е, че едно момче от родния й град се справя така добре. А и парите от премията бяха добре дошли. Харолд настоя да изтегли двеста долара и да й ги даде въпреки нейните протести.
— Използвай ги за наема — каза й Харолд. — Не се тревожи, там, откъдето идват тези, има още. След първото си Убийство ще получа нова награда.
— Труден начин да се печелят пари — отбеляза Нора.
— Не, лесен е. Просто всичко внезапно може да спре, ако нещо се обърка. Но пак е много по-добре, отколкото у дома. Слушай, Нора, здравата се потрудих и сега искам да празнувам. Какво ще кажеш за онази веселба?
— Дай ми само една минутка да се преоблека — отвърна Нора.
Необходимо й беше много повече време, но когато излезе от спалнята, Нора му се видя много красива в бялата си вечерна рокля, изкуствена кожена наметка и с елегантно вдигнатата си коса.
— Как изглеждам?
— Госпожо, изглеждате страшно добре — отвърна Харолд. — Между другото, какво представлява Балът на Ловците?
— Той е горе-долу най-важното събитие в светския живот през годината в Есмералда. Празничният бал отбелязва началото на сезона на Сатурналията.
— Е — каза Харолд, — на празненствата поне винаги можеш да се позабавляваш.
— Особено на това. Поднасят великолепна храна, толкова алкохол, колкото можеш да изпиеш, и всички наркотици, познати на човечеството.
— Не си падам много по наркотиците — отбеляза Харолд. — Освен малко трева от време на време.
— Не си длъжен да вземеш наркотик. Просто ти казвам какво предлагат.
— Така бива. Ще ми трябват ли нови дрехи? — Беше дал да изчистят и изгладят шевиотения му костюм, но въпреки това той не изглеждаше добре.
— Още пазя нещата на Джонсън — отвърна Нора. — Беше малко по-нисък от теб, но с широк гръден кош. Тези ризи и сакото би следвало да ти станат. Бих могла навярно да отпусна панталоните.
— По дяволите, защо просто да не изляза и да не си купя костюм?
— Запази си парите, Харолд Ердман — на шега му се скара Нора. — Ще имаш нужда от нови оръжия и Търсач.
— Видях какви ли не засукани оръжия тук — каза Харолд, — но моят старичък „Смит & Уесън“ с достатъчно добър за мен. Колкото до Търсачите — срещнах тоя Олбъни, дето ми каза, че бил много добър Търсач. Като че ли се нуждаеше от работа. Вероятно работи на евтиния.
Празничният Бал се провеждаше в Кметския дворец в съседство с Ловната академия. Униформени портиери паркираха колите на пристигащите и отваряха вратите на такситата. Дворецът имаше много прозорци и във всичките сияеше светлина. Харолд имаше вид, като че ли белият смокинг на Джонсън леко му стяга и му е неудобен, но все пак представляваше едра и внушителна фигура, когато слязоха от таксито и влязоха в двореца.
Нора познаваше доста хора и скоро се заприказва с група приятели. Харолд се разхождаше насам-натам самичък, смокингът го притесняваше и все пак му беше добре. Сервитьор с поднос с напитки спря и му предложи да си вземе. Харолд прие. Питието беше зелено на цвят, но вкусът му не беше на ментов ликьор. Доста по-късно откри, че се казва „зелен дявол“ — смесица от кокосов и ананасов сок, подправени с новия испански амфетамин с аромат на канела. Стимулаторите на настроението в питието веднага започнаха да му въздействат и на Харолд от добре му стана още по-добре.